Съдовият хирург изчиства болните съдове - разширява ги, отстранява изменения (сраствания, аневризми), а при необходимост поставя т.нар. съдови протези, благодарение на които съдът отново започва да функционира правилно. Съдовата хирургия е клон от медицината, който се занимава с диагностика и лечение на заболявания, свързани с неправилно функциониране на кръвоносните и лимфните съдове.
Съдов хирургсе занимава с диагностика и хирургично лечение на заболявания, свързани с неправилно функциониране на кръвоносните и лимфните съдове.Съдова хирургияне се занимава със съдови заболявания в областта на неврохирургията и кардиохирургията.
Съдържание:
- Съдов хирург - с какви заболявания се справя съдовият хирург?
- Съдов хирург - какви изследвания прави съдовият хирург?
- Съдова хирургия - методи за лечение, използвани в съдовата хирургия
Съдов хирург - с какви заболявания се справя съдовият хирург?
Най-важните заболявания, които са в компетенциите на съдов хирург са:
- атеросклероза (включително, между другото, атеросклероза на долните крайници, каротидна артериосклероза) и възпалителни заболявания на кръвоносната система
- синдром на диабетно стъпало
- белодробна емболия
- лечение на стесняване и оклузия на артериите, които могат да доведат до инсулти
- аневризми (включително хронични, разкъсани, възпалителни торакални, коремни и висцерални аорти)
- остри и хронични венозни заболявания (включително венозен тромбоемболизъм, разширени вени на долните крайници, дълбока венозна недостатъчност)
- хронични венозни язви
- тумори на съдовата система
- Болест на Бюргер, или тромбо-облитерационен васкулит
Съдов хирург - какви изследвания прави съдовият хирург?
Пациентите най-често посещават съдов хирург, който се оплаква от:
- крампи на краката и усещане за парене
- подуване, вкл. около глезените
- чувство за тежест
Съобщават също и пациенти, които са забелязали паякообразни вени, разширени вени, оплакват се от често изтръпване, изтръпване или липса на усещане в крайниците. Това може да са първите признаци на проблем с кръвообращението, особено ако то е нарушеновсе повече и повече кафяви или сини оцветявания се появяват по кожата, което показва възпаление или напукване на разширени вени.
Хората със съдови хирурзи също виждат болка, най-често усещана зад гръдната кост, кашлица и повтарящ се задух, защото това може да е признак на белодробна емболия.
По време на посещението съдовият хирург ще проведе подробно интервю с пациента, ще прегледа резултатите от направените досега изследвания и ще прегледа пациента, особено ако има подозрение за заболяване, чиито симптоми могат да се видят с невъоръжено око, например хронични венозни язви. В зависимост от състоянието, съдовият хирург може да ви насочи към специфични тестове, за да изключи или потвърди първоначалната диагноза.
Най-често извършваните изследвания в областта на съдовата хирургия са доплер ехография на каротидите, прешлени, долни и горни крайници, доплер ехография на вените на долните и горните крайници или висцерален доплер ултразвук. Доплеровото изследване е неинвазивно и много помага при диагностицирането на много заболявания. То дава отговор на въпроса дали кръвообращението е правилно – къде тече по-бавно, къде тече по-бързо или върви назад, което може да показва например венозна клапна недостатъчност. В допълнение, доплеровият ултразвук дава изображение на капацитета и напречното сечение на изследваните артерии и вени и по този начин ви позволява да откриете възможно стесняване на артериите, причинено от атеросклероза, риск от венозен тромбоемболизъм или други заболявания на кръвоносните съдове в корема, шията, ръцете и краката. Други изследвания, използвани в съдовата хирургия, включват Компютърна томография, артериография, ангиоскопия, венография и лимфография.
Как да се отърва от паякообразните вени?
Съдова хирургия - методи за лечение, използвани в съдовата хирургия
След поставяне на диагнозата, съдовият хирург може да реши да използва неинвазивни или минимално инвазивни лечения или, ако е необходимо, да насочи пациента към операция. Той също така квалифицира пациентите за ампутация на крайник, например в случай на диабетно стъпало.
Най-често използваните методи включват склеротерапия (използвана при лечението на хронична венозна недостатъчност) или ендоваскуларни методи, които включват:
- перкутанна балонна ангиопластика (балонен катетър се поставя на мястото на запушването или стесняването на съда)
- имплантиране на стент (използва се например в илиачните, бедрените или каротидните артерии)
- имплантиране на стент графт (използва се, между другото, когато артерия е увредена или в случай на артериовенозна фистула)
- атеректомия (включва отстраняване или намаляване на атеросклеротични плаки с помощта на специално устройство)
Ако съдовото заболяване е много напреднало или е животозастрашаващо, лекарят може да реши да се подложи на операция (включително реконструкция и възстановяване на артерии, байпас, хирургично лечение на лимфедем).