Защо някои хора се отказват от всичко и се увличат, например, без да знаят езика, отиват в напълно чужда страна, за да работят, докато други се страхуват от промени, въпреки че рискът, който трябва да поемат, е малък?

Михал преживя история като от холивудски филм. - Миналата година имах житейски проект: командировка в Бразилия - казва той и при този спомен окото му проблясва. - Беше любов от пръв поглед: цветове, миризми, форми, звуци… Тази страна стимулираше всичките ми сетива. Не исках да си лягам дори за миг - просто не исках да губя време да спя на света. Хората, с които трябваше да работи, му предложиха да остане. Те му предложиха да му помогнат да научи езика и да подпишат предварително договор с него, за да го уверят в чистите си намерения. И въпреки че ситуацията беше перфектна, Михал не прие предложението. Върна се в Полша. - Нямам жена, нямам дете, нямам кредит за изплащане. Предложиха ми работа, която отговаряше идеално на моята квалификация. Въпреки това се уплаших и отхвърлих офертата – разказва той. - Знам, че няма да имам този шанс втори път. Загубих я, защото се страхувах да поема риска.

Какво кара някои хора да рискуват, а други не?

Всеки ден чувате за хора, които за една нощ зарязали всичко и отишли ​​да търсят щастието в чужда страна. Някои нямаха друг избор, освен да напуснат добрата работа и да заминат за неизвестното. Защо някои от нас нямат проблем да поемат риск, а други решават да не предприемат подобна стъпка, дори когато нямат причина да се страхуват?

-факторът на тревожносте много важен тук - обяснява Аркадиуш Билейчик, психолог и психотерапевт. - Цялостното му ниво е личностна черта, с която се справяме различно като вид. В същото време хората с ниски нива на тревожност имат по-голяма лекота при вземането на трудни решения. От друга страна, тези, които страдат от него, до голяма степен ще избягват ситуации, които включват всякаква заплаха, независимо дали материална или емоционална, но страхът не е единствената причина, поради която някои от нас няма да предприемат действия, които изискват известенриск.

Прогнозиране на последствията от поемането на рискове

Друг важен фактор е способността да се предвижда, да се мисли за последствията от дадено поведение. - Същото решение можеимат съвсем различно измерение на риска за двама различни души – казва психологът. - Нека използвам малко преувеличен пример: от едната страна имаме Бася, на която току-що беше предложена работа в Краков. Предлагат й по-добри финансови условия, мениджърска позиция, а жената познава добре града и го харесва. Всичко, което трябва да направи, е да опакова нещата си и да убеди съпруга си да потърси нова работа за себе си в Краков. Рискът е малък, те могат да се върнат във Варшава по всяко време, ако нещо не им върви. От другата страна имаме Пьотър, който в младостта си беше неразкаян фен на Легия. Той получи същото предложение, но отдавна се знае, че човек с татуировка на варшавския клуб на гърба няма да е лесно да оцелее в Краков. Рискът тук е много по-голям: за него - като привърженик на враждебната Легия - ще бъде по-трудно да се сприятелява с нови приятели, да има нормален социален живот.

Риск: баланс между печалбата и загубата първо

Привлекателността на наградата, която може да бъде спечелена, също е важна при поемането на рискове. Каква награда щеше да чака Майкъл, ако беше останал в Бразилия? Живот на място, в което се влюбва от пръв поглед. Щеше да се развива професионално, да научи нов език, да се запознае с много интересни хора от цял ​​свят. Но не беше достатъчно. „Страхувах се, че ще ми липсваш твърде много“, казва той. - Виждам се в Бразилия от няколко години, но се страхувам, че нямаше да оцелея без семейството и приятелите си.

Магда също се страхуваше да напусне. Тя е родена във Варшава, целият й живот се върти около този град, тук има семейство и приятели, добра работа в голяма компания. Един ден тя реши да замине за Англия. „Винаги съм искала да замина за една година“, казва тя. - Опитайте какво е: далеч от любимите хора, без да осъзнавате, че може да дойдете при майка си или приятелка и да поплачете на рамото й. Но пропуснах някакъв стимул.

Тя се влюби в момче, което я убеди да напусне. - Ще излъжа, ако кажа, че не съм нервен. Мислех си дали ще си намеря работа или ще ми стигнат парите за апартамент до първата си заплата. Въпреки това реших, че отивам веднага.

Защо Магда напусна, въпреки че не знаеше какво бъдеще я очаква в Лондон и защо Михал реши да остане в Полша? Психологът Аркадиуш Билейчик отговаря: - Често се оказва, че потенциалните печалби не са достатъчно високи, за да покрият разходите, свързани с риска, например раздялата с близките или мястото, към което сме привързани. За Михал тези разходи бяха твърде високи, за Магда не. Защото, ако нямаме вродена склонност към опасно, безразсъдно поведение, винаги ще изчисляваме потенциалните печалби изагуби. И ние ще поемем риск, когато стойността на наградата е по-висока от направените разходи

"Zdrowie" месечно

Категория:

Психология