Имунотерапията е метод на лечение, който включва мобилизиране на клетките на имунната система на пациента за борба с рака.
Ефективната човешка имунна система може да разпознава раковите клетки и трябва да ги унищожи (точно като бактерии, вируси или други микроорганизми). Въпреки това, ефективната имунна система също има механизми за инхибиране на прекомерната й активност. Тази регулация е необходима, за да не стане имунната система свръхактивна, т.е. самонараняване. Ракът използва този механизъм, за да потуши активността на имунната система. Имунотерапията е отговорна за деблокирането на механизмите на инхибиране на имунната система. Възстановява се способността за разпознаване на раковите клетки и тялото може да се бори с болестта. Имунотерапията е сравнително нов подход в лечението на рак, все още не е известно защо е ефективна само при някои пациенти.
При пациенти с колоректален рак имунотерапията се използва, когато се диагностицира генетично заболяване, наречено микросателитна нестабилност (MSI-H, в резултат на неизправност на системата за възстановяване на ДНК).
Странични ефекти от имунотерапевтичното лечение
Имунотерапията не действа директно върху раковите клетки, а върху клетките на имунната система, като я активира. По време на лечението имунната система може да бъде свръхактивирана, което може да доведе до автоимунни възпалителни усложнения. Ето защо е много важно да информирате онколога за всякакви хронични възпалителни заболявания преди лечението. Автоимунните заболявания могат да влошат хода си по време на имунотерапия. Най-честите странични ефекти на имунотерапията са върху кожата, храносмилателната система, ендокринните жлези (щитовидна жлеза, панкреас, хипофиза, надбъбречни жлези), черния дроб и белите дробове.