Вродената надбъбречна хиперплазия е генетичен дефект, състоящ се в генетична мутация, която води до елиминиране на един от ключовите ензими, участващи в синтеза на надбъбречните хормони. Идентифицирани са няколко форми на заболяването, най-тежката от които се проявява с дефицит на кортизол, минералокортикоиди и излишък на андрогени. Какви са симптомите на вродената надбъбречна хиперплазия и как се лекува?

Вродена надбъбречна хиперплазия( синдром на надбъбречната жлеза , вродена надбъбречна хиперплазия,CAH ) Е наследствен генетичен дефект, състоящ се в дефицит на ензими, участващи в пътя на синтеза на надбъбречните хормони. Идентифицирани са няколко форми на заболяването, най-тежката от които се проявява с дефицит на кортизол, минералокортикоиди и излишък на андрогени. Проявява се още в неонаталния период, има бурно протичане и може да бъде животозастрашаващо. Тялото се дехидратира, което се изразява в тежки електролитни метаболитни нарушения, които изискват незабавна медицинска помощ. За да се попълнят дефицитите на хормони, се препоръчва тяхното заместване, след което клиничните симптоми постепенно изчезват.

Най-често срещаният тип заболяване се основава на мутацията на 21-хидроксилаза, която е отговорна за до 90% от случаите. В CAH има две разновидности: класически и некласически форми. Първият от тях се характеризира със значителна андрогенизация на тялото, което се изразява в маскулинизация на женските полови органи. Статистиката показва, че заболяването засяга 1/14 000 раждания и до ¾ от пациентите имат симптоми, свързани с колебания в концентрацията на алдостерон, главно под формата на прекомерна загуба на сол.

Какъв е патомеханизмът на CAH

Синтезът на кортизол, един от надбъбречните хормони, се извършва в кората на надбъбречната жлеза и включва ензимен път. Дефицитът на ензими, играещи ключова роля на всеки етап от трансформацията, се проявява в различни клинични картини. Като блокира образуването на кортизол, 21-хидроксилазата стимулира хипоталамуса и хипофизната жлеза, т.е. две по-висши структури за секрецията на напр. ACTH - адренокортикотропен хормон, който стимулира надбъбречните жлези, което води до хипертрофия на органите.

Симптоми на вродена надбъбречна хиперплазия

В много случаи симптомите на вродена надбъбречна хиперплазия се забелязват веднага след раждането на бебето. Най-значимите са:

  • маскулинизация на женските полови органи - момичетата се раждат с цвитерионни гениталии, момчетата могат да развият хиперпигментация на външните гениталии, т.е. по-тъмно обезцветяване, причинено от повишаване на концентрацията на ACTH
  • преждевременно развитие на срамното окосмяване
  • характерна аксиларна миризма
  • акне
  • висок растеж в детството, съчетан с напреднала костна възраст в бъдеще, може евентуално да доведе до нисък ръст
  • оскъдна или пълна аменорея
  • съвместно съществуване на синдром на поликистозните яйчници
  • хирзутизъм, т.е. наличие на косми на места, необичайни за жените
  • безплодие
  • мъжки модел на оплешивяване

Диагностика и диференциация на вродена надбъбречна хиперплазия

В класическата форма почти всички симптоми се появяват веднага след раждането и са толкова характерни, че клиничната картина е достатъчна за поставяне на диагнозата. Допълнителен фактор, улесняващ диагностицирането, е фамилната анамнеза. За съжаление, непълният спектър от симптоми прави задачата трудна за лекаря, поради което пациентите се насочват към серия от тестове, за да се изключат други причини за съобщаваните заболявания.

  • хормонална диагностика - за да се докаже дефицит на 21-хидроксилаза, трябва да се измери концентрацията на 17-хидроксипрогестерон, който е субстрат за ензима, и да се увеличи концентрацията му в CAH. В много страни тестът е класифициран като скрининг тест за новородени за много заболявания, които могат да бъдат открити още в неонатална възраст. Златният стандарт е интравенозният тест за натоварване с кортикотропин, при който концентрацията на 17-хидроксипрогестерон и андростендион се определя първоначално и след 60 минути. Получените резултати трябва да се сравняват със специално изготвени нормограми за оценка на тежестта на заболяването. Най-голямата полезност на теста е способността да се разпознава некласическа форма
  • молекулярна диагностика - включва оценка на мутации в гена, кодиращ ензима 21-хидроксилаза, разположен на късото рамо на хромозома 6. Смята се, че класическата форма на вродена надбъбречна хиперплазия се среща при хора с идентифицирани силни мутации

Лечение на вродена надбъбречна хиперплазия

Целта на терапевтичното лечение е възможно най-бързо попълване на хормоналните дефицити. Добре подбраната терапия с глюкокортикостероиди (хидрокортизон, преднизон) позволява бързо инхибиране на прекомерния синтезандрогени, което предотвратява маскулинизацията. Дозата трябва да се коригира спрямо възрастта и пола, но трябва да запомните за възможността от предозиране с лекарства, което води не само до инхибиране на растежа, но и до развитие на ятрогенен синдром на Кушинг („биволска шия“, лице като „пълно луна", повишаване на теглото, хипергликемия, аномалии в кръвната намазка, депресивни разстройства).

Деца, страдащи от CAH с прекомерна загуба на сол, трябва да се допълват с натрий в доза от 8-10 meq/kg/ден. Дневната нужда от натрий трябва да се разтвори във вода, разделена на четири порции и да се даде на детето, смесено с мляко като част от храненето. При по-големите деца проблемът се решава от само себе си, тъй като солта присъства в почти всеки хранителен продукт.

Има нарастващи усилия за разработване на нови лечения, главно за увеличаване на крайния ръст на пациентите с CAH. Растежният хормон и аналогът на LH освобождаващия хормон (LHRH) се прилагат едновременно, което в крайна сметка увеличава височината на пациентите с до 8 cm в зряла възраст.

Лечението трябва да бъде холистично и също така да включва ефектите от прекомерната андрогенизация, като лечение на безплодие при пациенти с CAH или лечения, които премахват козметични дефекти под формата на хирзутизъм. Това подобрява психическото състояние на пациентите и по този начин намалява риска от депресия.

Категория:

Генетични заболявания