Хирург се занимава с лечението на заболявания по оперативен начин. В допълнение към обширните медицински познания, хирургът трябва да притежава мануални умения и умствени предразположения, благодарение на които може да реагира бързо при внезапни, непредвидени ситуации – а на операционната маса може да има много такива.

Chirurgiaе дума, произлизаща от гръцки. Идва от следните думи:cheir- ръка иergon- действие, действие=хирургия- ръчна работа , ръчна изработка. Хирургията е клон от медицината, който се занимава с хирургично лечение. Хирургията се развива най-много през ХIХ век, когато е изобретена упойката, а лекарите, освен че придобиват медицински познания, започват да се образоват и в областта на хирургичните методи. В миналото операциите се извършваха от занаятчии, а не от медици, тъй като се твърди, че това не е работа за лекари.

Съдържание:

  1. Хирургия в древността и средновековието
  2. Хирургия в съвремието
  3. Хирургия - видове хирургия
  4. Хирургия - хирургични специализации
  5. Хирургия - хирургични техники

Хирургия в древността и средновековието

Историята на хирургията датира от древни времена. По това време се използва главно за лечение на наранявания и по време на раждане, както и за ритуални процедури, например за обрязване (мъже и жени), кастрация, покриване на главата на бебето с дъски, за да придобие формата на кула , или трепанация на черепите за прогонване на злите духове от тях.

Има обаче страни, в които хирургията е достигнала по-високо ниво. В Древен Египет са лекувани фрактури, навяхвания и изкълчвания, отворени рани и тумори, извършвани са основни гинекологични и дентални процедури. В Индия, където хирургията беше най-високото ниво на медицинско започване и където например кражбата се наказваше с ампутация на носа (често заедно с други части на лицето), пластична хирургия на носа, устните и ушите, както и като изкуството за зашиване на рани и … черва, отстраняване на камъни от пикочния мехур и катаракта. В Гърция вече беше известно как да се процедира, inter alia, с язви и фистули и именно там Хипократ извършва първата операция за разрязване на трахеята или трахеотомия, а в Рим по това време се извършват и развиват операции на херния - поради многовоенни експедиции - военна хирургия.

В ранното Средновековие операцията се извършвала от монаси и свещеници, тъй като те имали достъп до книги. Но тъй като операцията по това време е свързана с болка и е в противоречие с идеята за християнството, духовенството я предава на т.нар. лекари по рани, бръснари (занимавали са се само с кръвопускане, купиране, поставяне на фрактури, вадене на зъби, поставяне на превръзки върху пресни рани) и т.нар. бани, които биха могли да извършват някои от дейностите на бръснари. При отсъствието на представители на горепосочените професионални групи, хирургичните процедури бяха поети от … екзекутори.

Лекарите по рани обаче се увериха, че хирургията се развива допълнително като една от медицинските науки. През 1300 г. в Париж е възможно да се учи хирургия в колежа на Св. Косма и Дамян, а през 1452 г. в Хамбург е създадена първата европейска гилдия на хирурзите - прототипът на сегашния профсъюз.

Хирургия в съвремието

Други постижения, свързани с развитието на хирургията, са опитите от седемнадесети век да се прилагат лекарства във вените и кръвопреливания, формулирането през осемнадесети век на принципите за обездвижване на всички фрактури, особено на раменната става, и обозначението на мястото за ампутация на стъпалото.

Първият голям пробив в историята на съвременната хирургия е използването на етер като анестетик. Това е направено за първи път през 1846 г. в Бостън (САЩ), въпреки че въвежда пациента в „различно“ състояние на съзнанието с помощта например на опиум или маково семе, за да не изпитва болка по време на процедурата. , се практикува още в древността и средновековието. През 1867 г. ерата на антисепсиса и бактериология започва с карболовата превръзка - благодарение на Лудвик Пастьор.

Вторият пробив в хирургията е откритието от Александър Флеминг през 1982 г. на първия антибиотик, пеницилин, и през 1935 г. на сулфонамидите, т.е. химически органични съединения, които инхибират растежа на бактериите. Оттогава нататък хирургията започва да се развива все по-динамично, разделяйки се на все по-тесни и по-тесни специализации.

Хирургия - видове хирургия

Хирургията е разделена на 2 основни типа:

  • мека хирургия(общо) - засяга хирургията на меките тъкани, особено на коремната стена. Мекият хирург се занимава например с отстраняване на апендикса, отстраняване на жлъчния мехур, отстраняване на хернии, ракови тумори, както и зашиване на рани след злополуки, премахване на рождени белези по кожата,
  • тежка хирургия- твърд хирург се занимава с хирургично лечение на костни тъкани, например поставяне на протези, фиксиране на фрактури и увреждане на костите.

Хирургия - хирургични специализации

Хирургияе разделен на две основни части:

1.общ , известен също катовъведение в хирургията , който се отнася например до общите принципи на заздравяване на рани и инфекции, кръвопреливане, хранене, регулиране на електролитен баланс на тялото, пред- и следоперативна, животозастрашаваща помощ, хирургични техники,

2.подробен , който включва раздели от т.нар. орган:

  • гръдна хирургия - гръдна хирургия- хирургично лечение на вродени дефекти и наранявания на гръдните органи, т.е. на белите дробове, плеврата, диафрагмата, медиастинума и хранопровода, с изключение на сърцето!
  • съдова хирургия,
  • сърдечно-съдова хирургия - кардиохирургия- хирургично лечение на сърцето и кръвоносните съдове; включва процедури като имплантиране на байпас, смяна на сърдечна клапа, операция на аортна аневризма; отделен раздел е детската сърдечна хирургия, която се занимава с лечение на вродени дефекти на сърдечно-съдовата система в утробата и детската възраст,
  • урология,
  • лицево-челюстна хирургия- черепно-лицева хирургия,
  • дентална хирургия- хирургично лечение на устната кухина и прилежащите зони,
  • неврохирургия- хирургично лечение на дефекти, увреждания и заболявания на нервната система, вкл. гръбначен мозък, мозък, периферни нерви,

и специални отдели като:

  • онкологична хирургия- хирургично лечение на тумори,
  • ортопедия,
  • хирургия на травми-травматология- тясно свързана с ортопедията, занимава се с хирургично лечение на кости, стави, връзки, мускули и сухожилия , по-широко значение включва органи извън опорно-двигателната система,
  • хирургия за трансплантация на органи - трансплантология ,
  • бариатрична хирургия- хирургично лечение на затлъстяване.
Знаеш ли това…

…детска хирургияе напълно отделен раздел от хирургията. Дете може да бъде оперирано само от детски хирург в отделението по детска хирургия. Възрастен хирург може да оперира дете само при животозастрашаващи състояния.

Хирургия - хирургични техники

Методите за извършване на хирургични процедури са разделени на 2 вида:

1.инвазивни , които включват пълно отваряне на кожата, за да се стигне до увредения, болен орган, напримерлапаротомия , т.е. пълно отваряне на коремната кухина, 2.минимално инвазивни , т.е. хирургични процедури, извършвани през естествените отвори на тялото, напр.

  • трансвагинална техника- достигане до гениталните органи през вагината,
  • ендоскопска техника(ендолуминарна) - навлизане в тялото през хранопровода;

или чрез минимални разрези в черупките - напр.лапароскопска техника .

Библиография:1. Oskar Pelzer,"Хирургия - репертоар за студенти от колежа Karkonoski" , Karkonoskie College в Jelenia Góra, 2008 2. Janusz H. Skalski, Ryszard W. Gryglewski,"Заслужен за медицината" , Termedia Medical Publishing House, Poznań 2009

Категория:

Комплект за пациента