- Пулсов оксиметър - какво е това?
- Пулсов оксиметър - как работи?
- Пулсов оксиметър - за какво е?
- Пулсов оксиметър - резултати за насищане
- Пулсов оксиметър - какво влияе на резултата?
Пулсовата оксиметрия и пулсовата оксиметрия се появиха в медицината сравнително наскоро. Пулсовият оксиметър е устройство, подобно на клипс, което се поставя върху показалеца ви. Как работи пулсов оксиметър? За какво е пулсова оксиметрия?
Пулсовият оксиметър(измервателно устройство) обикновено се поставя на пръста, където специален сензор измерва поглъщането на радиация от предавателя от червените кръвни клетки.
Пулсова оксиметрияе клон на съвременните изследвания, който ви позволява безболезнено и неинвазивно да измервате сърдечната честота и степента на насищане на кръвта с кислород, т.е. сатурация (насищането е насищането на течността с газ).
Резултатът от теста, извършен с камерата, се представя като процент. Той представлява количеството хемоглобин, което е наситено с кислород.
Сензорът за пулсов оксиметър може да бъде прикрепен не само към пръста на ръката, но и към пръста на крака, ушната мида, крилото на носа и челото. При новородени сензорът се поставя на стъпалото или китката.
Пулсов оксиметър - какво е това?
Просто казано, това е електронно устройство, състоящо се от две важни части, т.е. централно устройство и сензор.
Сензорът е направен от червен и инфрачервен излъчвател на светлина и фотодетектор.
Тестът измерва абсорбцията на радиация от предавателя от еритроцитите (червените кръвни клетки) в капилярите.
Пулсов оксиметър - как работи?
След като изберете мястото на тялото, където ще бъде поставен сензорът на камерата, той ще бъде стартиран. Ако ръцете или краката са студени, загрейте ги предварително, за да възстановите нормалния кръвен поток в крайника. Когато ръцете са студени, кръвта тече по-бавно и това може да доведе до фалшиви резултати.
Принципът на трансмисионната спектрофотометрия се използва за определяне на кислородната сатурация на артериалния хемоглобин. Излъчената радиация до известна степен се абсорбира от кръвта в кръвоносните съдове.
Фотодетекторът измерва връщащия сигнал. Измереният сигнал се състои от два компонента: постоянен и променлив (т.нар. пулсиращ). Именно този компонент описва абсорбцията на пулсираща артериална кръв.
Резултатът от теста се представя като процент. Той представлява количеството хемоглобин, наситен с кислород, т.е.оксихемоглобин.
Устройството измерва и сърдечната честота (пулс).
Пулсов оксиметър - за какво е?
Определянето на насищането на кръвта с кислород е изключително важен тест, който ви позволява да противодействате на дихателната недостатъчност, развиваща се при пациент. Обикновено се използва при хоспитализирани пациенти.
Тестът също трябва да се извърши:
- при пациенти с дихателна недостатъчност
- при контролиране на жизнените функции на майката и плода
- при извършване на бронхоскопия
- при квалифициране на пациента за кислородна терапия
- по време на процедури, извършени под обща анестезия
- в следоперативния период
- с всяка детска анестезия
- за всеки пациент, който е в тежко състояние
- за вентилация на един бял дроб
Пулсов оксиметър - резултати за насищане
Насищането на кръвта с кислород е на ниво 95-98%.
При хора над 70-годишна възраст, правилното насищане се счита за 94-98%.
Кислородната сатурация на артериалната кръв трябва да достигне нивото от 98-100% по време на кислородната терапия.
За пушачи резултатите ще бъдат малко по-ниски в сравнение с непушачите, но все пак процентът на оксихемоглобина ще бъде над 90.
Ненормалното насищане на кръвта с кислород е под 90%, което може да показва тежка дихателна недостатъчност.
Трябва обаче да се помни, че измерването на оксиметрия се отнася само за насищането на хемоглобина с кислород, а не за кислородния метаболизъм на клетъчно ниво. По този начин може да се случи, че насищането е високо, но стойността на кислорода е намалена на клетъчно ниво.
Пулсов оксиметър - какво влияе на резултата?
Има много елементи, които могат значително да повлияят на измерването на насищането с кислород в артериалния хемоглобин. Те включват:
- фактори, които нарушават периферния кръвоток, т.е. притока на кръв в крайниците
- ниска тъканна перфузия, т.е. приток на кръв през тъканта
- хладно място за измерване
- неконтролирани движения на пациента, мускулни тремори
- анормален хемоглобин, например метхемоглибин, форма на хемоглобин, която се образува в резултат на окисляване в хода на отравяне с химически вещества (ацетилсалицилова киселина, сулфонамиди)
- наличие на карбоксихемоглибин, който се образува в резултат на отравяне с въглероден окис, или разговорно казано, въглероден окис
- флуоресцентната светлина увеличава стойностите на насищане
- заболявания на нокътната плочка (микоза) и в случай наженски тъмен лак за нокти
Прочетете повече статии от този автор