Слюнчените жлези са три чифта големи и няколкостотин малки жлези, разпръснати из лигавицата, изпълняващи непрекъснато своята функция. Слюнчените жлези, защото говорим за тях, изпълняват много задачи в човешкото тяло. Знаете ли какви видове слюнчени жлези са и каква е тяхната структура? За какво са отговорни слюнчените жлези?
Слюнчените жлезиса екзокринните жлези, отговорни за производството на слюнка. Тялото на всеки от нас е снабдено с три чифта големи слюнчени жлези, поддържани от няколкостотин малки жлези, разположени по цялата повърхност на устната и фарингеалната лигавица.
Най-общо казано, слюнчената жлеза се състои от паренхима и дренажните канали, през които се оттича слюнката.
Хистологично, слюнчените жлези са съставени от секреторни клетки (серозни или лигавични), групирани в по-големи единици, т.нар. лобули. Съдържанието на отделните единици отива към медуларните канали и се влива последователно в канали с нарастващ диаметър, чак до главния изходен канал, завършващ в устната кухина. Големите слюнчени жлези включват:
- Паротидни жлези- най-големите слюнчени жлези с тегло около 30-40 г. Те лежат симетрично от двете страни на лицето. Паротидната жлеза се състои от повърхностна и дълбока част. Границата между двете части е лицевият нерв. Повърхностният слой е разположен отзад и частично върху дъвкателния мускул и отпред от ушната част. Дълбоката част се намира в мандибуларната ямка. Паренхимът на слюнчената жлеза е заобиколен от съединителнотъканна капсула, която се свързва с фасцията на съседните мускули, включително дъвкателния мускул. Слюнчената жлеза произвежда главно серозно съдържание. Слюнката се стича по оловна тръба (наречена тръба на Стонон или Стенсен) в преддверието на устата. Връвта минава напред по дължината на дъвкателния мускул, след това се извива медиално, пробива букалния мускул и завършва на нивото на втория горен молар. Слюнчената жлеза произвежда около 25% от слюнката в покой и 70% от стимулираната слюнка. През паренхима на паротидната жлеза преминават външната каротидна артерия, долночелюстната вена и лицевият нерв. В слюнчените жлези също има лимфни възли и съдове.
- Подчелюстни жлези- четни жлези, разположениот двете страни, точно под долния ръб на долната челюст в т.нар подчелюстни триъгълници. Те са смесени с преобладаване на серозни компоненти. Слюнката от тази жлеза се оттича през канала на Уортън, чийто изход се намира в долната част на устата, под езика. Подчелюстните жлези са отговорни за производството на около 70% от слюнката в покой и 25% от слюнката след стимулация, например с вкуса на храна.
- Сублингвални жлези- най-малката от големите слюнчени жлези, те лежат на пода на устата върху долночелюстно-хиоидния мускул точно под лигавицата. Те са със смесен характер с преобладаване на слузести секрети. Оборудван с изпускателна тръба (Bartholin), която изтича с тръбата на субмандибуларната жлеза в долната част на устата.
Какви са функциите на слюнчените жлези и слюнката?
Основната функция на слюнчените жлези е да отделят слюнка. Слюнчените жлези произвеждат слюнка непрекъснато. Човешкото тяло произвежда около 1 литър слюнка за един ден. Както прекомерното производство на слюнка, наречено слюнка, така и недостатъчното количество слюнка (хипосиалия) могат да бъдат симптом на много заболявания.
Съставът на покойната и стимулираната слюнка (освобождава се в отговор на стимули като дъвчене, мирис, вкус на храна и др.) се различава. 99,5% от слюнката се състои от вода, останалите половин процент са неорганични и органични съединения. Слюнката има много функции, на първо място, улеснява приема на храна, овлажнява парчетата храна, благодарение на което стават по-лесни за преглъщане. Ензимът в слюнката, слюнчената амилаза, е отговорен за началния етап на храносмилането на захарта. Бактерицидните вещества (лизозим, лактоферин, сиалопероксидазна система и др.) ограничават растежа на бактериите в устната кухина, като ни предпазват от вредни патогени. Карбонатните и фосфатните йони действат като буфер, отговорен за поддържането на правилното pH в устната кухина. Слюнката е богата и на други йони (включително калций и фосфати), отговорни за баланса на процесите на деминерализация и реминерализация, които са ключови за образуването на кариес.
Болести на слюнчените жлези
Нарушенията във функцията на слюнчените жлези могат да бъдат симптоми на много системни заболявания и могат да се развият само в областта на слюнчените жлези.
Големите жлези са по-често засегнати от патологични процеси. Едно от заболяванията на слюнчените жлези е уролитиазата. Класифицира се като невъзпалително заболяване. Състои се в утаяването на минерални соли в каналите, извеждащи малки и големи слюнчени жлези (понякога се образуват камъни в паренхима на слюнчените жлези). Минералните соли се натрупват във все по-големи количества създавайки т.нар слюнчени камъни, които първоначално пречат и в крайна сметка напълно блокират изтичането на слюнка от слюнчената жлеза. ЧеПоради структурата на изпускателния канал и положението на подмандибуларната жлеза, уролитиазата най-често засяга тази жлеза. Наличието на слюнчени камъни се проявява с уголемяване на болната слюнчена жлеза и болка, която е особено силна при прием на храна. Често в хода на уролитиаза възниква вторична инфекция на слюнчените жлези и развитие на възпаление.
Други невъзпалителни заболявания на слюнчените жлези са патологични състояния, произтичащи от анормален хормонален баланс, нарушения на метаболизма или нарушения на вегетативната система. Характеризират се с нарушения в секрецията и функцията на слюнчените жлези. Често има уголемяване на слюнчените жлези и тяхната болезненост, нарушение на секрецията (прекомерно или недостатъчно производство на слюнка).
Синдром на Sjögren заболяване от групата на автоимунните заболявания. Етиологията не е напълно разбрана. Същността на заболяването е образуването на лимфоцитни инфилтрати в паренхима на слюнчените и слъзните жлези. Това води до постепенно изчезване на секреторната активност на жлезите. Заболяването може да включва първични слюнчени жлези или да се появи вторично при други системни заболявания, напр. ревматоиден артрит (РА), системен лупус еритематозус и др. Развива се бавно и по-често при жените, отколкото при мъжете. Основният симптом е сухота в устата (ксеростомия), освен това може да има сухота на конюнктивата. Пациентите се оплакват от "усещане на пясък под клепачите". Често се свързват общи симптоми като неразположение, болки в мускулите и ставите и лесна умора.
В допълнение към гореспоменатите невъзпалителни заболявания, състояния, свързани с възпалителна реакция, могат да се развият в слюнчените жлези. Различни фактори могат да бъдат отговорни за тях, но най-често срещаните са бактериални или вирусни инфекции (например вирус на паротит). Бактериалната инфекция често се появява в хода на слюнчените камъни. Възпалението на слюнчените жлези може да се раздели на напр. на: 1. Първичното възпаление започва в слюнчените жлези. 2. Вторични, съпътстващи други заболявания. Отделна група заболявания на слюнчените жлези са неоплазмите на слюнчените жлези. В тъканите на слюнчените жлези се откриват както доброкачествени, така и злокачествени неоплазми. Неопластичният процес по-често засяга големите слюнчени жлези. Неоплазмите, свързани със слюнчените жлези, включват, наред с други аденом мултиформе (туморна смес), муко-епидермален карцином, аденокистозен карцином (т.нар. облатен).