- Какво е турско седло?
- Хипофизната жлеза
- Empty Saddle Team
- Видове и симптоми на синдрома на празното седло
- Диагностика и лечение на синдрома на празното седло
Синдромът на празното седло е поредица от хормонални симптоми, произтичащи от нарушения на хипофизната жлеза. Тази жлеза може да бъде компресирана от диафрагмата, разположена отгоре, и да претърпи деформация върху костен фрагмент, наречен турско седло. Най-често заболяването се диагностицира при жени с наднормено тегло след няколко бременности. Сериозно заболяване ли е? Как се лекува синдромът на празното седло?
Синдромът на празното седлонай-често се диагностицира при жени с наднормено тегло след многобройни бременности, въпреки че може да възникне и в резултат на механични наранявания при мъже и жени на различна възраст. Тези видове разстройства могат да се появят при до 5% от населението.
Какво е турско седло?
Сфеноидната кост е една от костите, които съставляват основата на черепа. Той защитава главно деликатните части на мозъка, но също така представлява един вид скеле - например съвместно създаване на очните кухини, зрителния канал и пътищата на пресичането на зрителния нерв. Свързва се тясно с други кости – вкл. тилната кост, слепоочните кости или костите, които изграждат лицевия скелет. Клиновидната кост се състои от дръжка и по-големи и по-малки крила, което я прави леко с форма на пеперуда.
Върху горната повърхност на ствола на клиновидната кост има характерна структура - т.нар. Турско седло (лат. sella turcica). Това име се отнася до формата на седло, използвано за конна езда. Пред него има седловина и жлеб на оптичния възел, отстрани има бразди на каротидната артерия, докато непосредствено зад седлото е малкият мозък.
В котловината на турското седло – в т.нар дъното на хипофизната жлеза - е хипофизната жлеза. Тази жлеза с вътрешна секреция има редица важни функции в тялото, като такова специално местоположение има и защитна функция, обграждаща органа от 3 страни с устойчива костна тъкан. От горната страна хипофизната жлеза е покрита със съединителнотъканен слой – т.нар. Турско седло диафрагма.
Хипофизната жлеза
Хипофизната жлеза - въпреки че размерът й прилича само на малко зърно от боб - е една от ключовите ендокринни жлези. Функционирането му е тясно свързано с друга част на мозъка – хипоталамуса. И двата тези органа образуват т.нар хипоталамусхипофизата - сложна ендокринна система, чиято основна роля е да поддържа хомеостазата на организма.
Хипофизната жлеза реагира на хормонални сигнали от хипоталамуса и в резултат на това произвежда и отделя редица хормони сама. Хипоталамо-хипофизната система се регулира чрез обратна връзка (главно отрицателна), което означава, че производството на един хормон инхибира синтеза и секрецията на друг - благодарение на което системата остава в баланс.
Хипофизната жлеза се намира в централната част на черепа, в турското седло. Заобиколен от цереброспинална течност, той почти напълно запълва структурата на седлото.
Тази жлеза се състои от три дяла с различни размери. Предният лоб е значително по-голям и се състои от жлезиста тъкан, която произвежда и отделя хормони. Малкият лоб е нервен дял, който образува част от хипоталамуса, с който се свързва с характерна фуния, известна още като хипофизна дръжка (съставена от нервни влакна и малки кръвоносни съдове).
Повечето хормони се секретират от предния жлезист лоб на хипофизната жлеза. Сред най-важните могат да се отбележат следните:
- хормон на растежа (GH) - необходим в процесите на растеж на тялото, протеинов синтез и разграждане на резервни вещества,
- пролактин (PRL) - стимулира и увеличава производството на мляко (лактация), при кърмещи жени инхибира секрецията на естроген, блокира менструацията и овулацията (особено в следродилния период),
- тироид-стимулиращ хормон (TSH) - определя правилната секреция на хормоните на щитовидната жлеза: T3 (трийодтиронин) и T4 (тироксин), регулиращи метаболитните промени.
- фоликулостимулиращ хормон (FSH) - участва, наред с другото, в поддържането на фоликула доминиращ в яйчника и регулирането на фазите на менструалния цикъл при жените
- лутеинизиращ хормон (LH) - подпомага овулацията и производството на прогестерон при жените, при мъжете стимулира синтеза на тестостерон в тестисите;
Задната част на хипофизната жлеза, макар и по-малка и скрита в структурите на предния лоб, изпълнява не по-малко важни функции. Съхранява 2 други важни хормона:
- окситоцин - основен хормон за правилното раждане (увеличава контракциите, стимулира лактацията, помага за спиране на кръвоизлив след раждането на дете);
- вазопресин (антидиуретичен хормон, ADH) - стимулира възстановяването на вода в бъбречните тубули, което води до удебеляване на урината; предпазва от дехидратация на организма, регулира кръвното налягане
От своя страна средният лоб отделя пептид, който стимулира пигментните клетки, намиращи се в кожата, да произвеждат меланин (меланотропин, MSH), както и хормон, който подобрява храносмилането на мазнините и освобождаването на свободни киселиникръвни мастни киселини (липотропин, LPH).
Както можете да видите, хипофизната жлеза функционира като перфектно организирана фабрика. Всички нарушения, свързани с прекомерната или недостатъчна секреция на неговите хормони, водят до много сериозни системни и метаболитни нарушения.
Хипопитуитаризмът се свързва със забавен растеж при деца, нарушено съзряване и плодовитост. От друга страна, неговата хиперактивност (често в резултат на промени с неопластичен произход) може да се прояви в твърде ранно полово съзряване, гигантизъм или акромегалия.
Дисфункцията на хипофизната жлеза може също да бъде причинена от приема на екзогенни хормони като тестостерон или GH. Такива терапии най-често се използват от играчи на силови спортове за драстично увеличаване на силата и мускулната маса. Силните лекарства (например използвани при лечение на шизофрения, депресия и болкоуспокояващи) също могат да повлияят на работата му.
Важно е да се знае, че намесата в секреторната система може да доведе до блокиране на оста хипоталамо-хипофиза. Връщането на тялото в състоянието преди "хормоналното лечение" може да отнеме години!
Empty Saddle Team
Анатомично хипофизната жлеза запълва плътно пространството на турското седло и правилната й позиция се определя отгоре от диафрагмата (вид съединителнотъканна мембрана).
Може да се случи обаче една от менингите (арахноидална) - разположена непосредствено над хипофизната жлеза, да започне да се спуска и да потъва в областта на турското седло. Подобни хронични изменения предизвикват притискане на хипофизната жлеза и нейното „сплескване“ – и съответно функционални нарушения в секрецията на хормони. Болестите, които са свързани с турското седло, се наричат синдром на празното седло.
Видове и симптоми на синдрома на празното седло
Клинично могат да се разграничат два вида синдром на празното седло: първичен и вторичен Първичният тип заболяване обикновено е резултат от наследствено нарушение на развитието (когато диафрагмата не е развита или нейната дефектна структура прави невъзможно дръжте хипофизната жлеза правилно).
Често обаче този вид заболяване не дава никакви специфични симптоми и може да бъде диагностициран случайно по време на други образни изследвания на главата.
Синдромът на вторично празно седло е свързан с увреждане на хипофизата в резултат на операция или лъчетерапия (облъчване), използвана например при онкологичната терапия на мозъчни тумори. Хроничният възпалителен процес в областта на връзката на зрителния нерв също може да доведе до деформация на тъканта на диафрагмата.
Най-честото усложнение на този вид промяна е хиперпролактинемията - т.е.повишени нива на хормона пролактин (секретиран от предната хипофизна жлеза) в кръвния серум. Симптомите, които трябва да бъдат отбелязани при жените, могат да включват:
- менструални нарушения,
- изтичане на мляко от зърната (при небременни или кърмещи жени),
- горещи вълни,
- вагинална сухота,
- декалцификация на костите (остеопороза).
Хиперпролактинемията се проявява различно при мъжете и най-важните й симптоми са:
- либидо и еректилна дисфункция
- безплодие, уголемяване на млечните жлези (гинекомастия),
- намаляване на мускулната маса
- оскъдни срамни косми
- декалцификация на костите (остеопороза).
Секрецията на други хормони, като вазопресин, също е нарушена в резултат на синдрома на празното седло. Симптом на неговия дефицит може да бъде безвкусен диабет - заболяване, което се дължи на невъзможността да се концентрира правилно урината. Засегнатите хора, въпреки пиенето на огромни количества вода и жаждата, страдат от прогресираща дехидратация и прекомерна концентрация на натрий в кръвта (хипернатриемия).
В редки случаи на синдром на празното седло, зрителните нерви могат да бъдат прищипани, причинявайки главоболие или дефекти на зрителното поле.
Диагностика и лечение на синдрома на празното седло
Диагнозата на синдрома на празното седло не винаги е лесна поради големия брой неспецифични симптоми на това заболяване. Най-важни за откриването на заболяването са образните изследвания: компютърна томография (КТ) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), които позволяват да се локализира анатомичната основа на проблема.
При синдром на първично празно седло - ако функцията на хипофизата остава нормална - не се изисква лечение и заболяването не влошава качеството на живот.
Ако откриете вторичен тип заболяване - ще е необходимо да се направят подробни кръвни изследвания, за да се определи концентрацията на хормони (включително пролактин, TSH, растежен хормон, вазопресин).
Хипопитуитаризмът ще пречи на функцията на други ендокринни жлези, поради което допълването на липсващите хормони ще бъде честа терапевтична стратегия. Например, левотироксин (използван при хипотиреоидизъм или болест на Хашимото) може да се доставя под формата на таблетки.
В случай на хиперпролактинемия се използва фармакотерапия за нормализиране на нивото на пролактин и възстановяване на физиологичната функция на половите жлези. Хирургичните процедури при синдрома на празното седло се използват много рядко, само в случай на циркулаторни нарушения на дадено място.
Празната лента за седло не еживотозастрашаващо състояние, но може да има ефект върху системни ендокринни нарушения. В зависимост от причината и тежестта на симптомите, лечението му може да изисква специализирана хормонална терапия.