Има фантастична гледка от върха: Kutelo, Grań Konczeto, Todorin Wrych, Jeziorka Wałahińskie и град Банско отдолу …

Движението започва рано сутринта в къмпинга близо до Bynderica. Ужасно е студено, защото сме на 1810 метра надморска височина, и то в дълбока планинска долина. Ще минат още няколко часа, преди слънцето да залезе тук.

Но сега трябва да станете, да закусите и да отидете в планината. Времето е непроменено от няколко дни: сутрин ясно небе, около обяд облаци започват да се събират и покриват връх Вихрен (2014 м надморска височина), най-високият връх в цялата верига, вторият в България (само Мусала е по-високо в Рила). Плашат с дъжд, но не вали. Вечерта отново ще светне, но тогава трябва да се върнем в къмпинга. Така че трябва да побързаме да стигнем върха, преди да пристигнат облаците. Защото гледката от Wichren е абсолютно красива.

В сутрешната суматоха

Цялата къмпинг общност се събужда. Всички си правят сутрешен чай. Не можете да разчитате на закуска в местен бар (защото има такъв) - рано е. Пушат печки, всеки приготвя по свой начин.
Българите отиват на лек. Къси панталони, тениска, сандвич в джоба. Те не носят нищо. Те ще тичат нагоре по голямата си планина. При приближаването те ще свалят тениската си, ще я облекат отгоре. Ще се върнат в ранния следобед
Група млади поляци, лагер под грижите на свещеник, тъпчещи големи чували. Разпънаха палатки и всички вещи. Днес спаха тук, утре ще лагеруват някъде другаде. Където? Сигурно в приюта Демяница. За съжаление не можете да къмпингувате в природата в Пирин. Това е национален парк и рейнджърите търсят тези, които нарушават правилата. Глобите са високи
Двама германци - той и тя - опаковат малки раници. Те проверяват теглото си, изваждат нещо, добавят нещо и се движат бавно нагоре по хълма. Ще ги настигнем по-късно по пътеката.

Струва си да се знае

Пари

Българската валута е лев. 1 останал=приблизително 1,8 PLN. Трябва да имате пари в брой със себе си. В градовете, дори и в малките, има банкомати, можете да плащате с картата в големи магазини, хотели и ресторанти. Не смятайте обаче, че ще плащате с картата за настаняване в хостел или за пазаруване в магазин на село.

Настаняване

За четирима стая в приличен хотел (но не и звезден) ще плащаме от около 70-80 лв. на вечер. Същото и за самостоятелно бунгало.В хижите цените са много различни зависиот техния стандарт. Трябва да се приеме, че ще плащаме 10-20 лв. на човек на вечер в обща стая
Цените на къмпинги и къмпинги не са еднакви. Плащахме 5 до 20 лева за палатка или примерно 3 лева на човек. Не очаквайте висок стандарт, дори ако къмпингът ще има тоалетна и душ, това не означава, че можете да влезете там.

Див къмпинг

Извън националните паркове и природни резервати можете да лагерувате сред природата в България. Това правят много местни туристи.

Храна

Има много кръчми в туристическите курорти, предлагащи добра регионална кухня. Извън брега ще имаме прилична вечеря за около половината от полската цена. Цените на хранителните стоки в магазините са само малко по-ниски от тези в Полша.

чешко изобретение

Чехи… Чехите заслужават отделна история. Имат патент за туризъм в планината. Пристигнаха в къмпинга с автобус. Извадиха палатки и спални чували от люковете и заспаха. Сутринта направиха кухня под автобуса: газови бутилки, тенджери, столове, цялата ферма. Те ядоха, хвърляха нещата в трюма. Те се събират за пътуване. Те са сигурно двадесетина. Те обаче не вървят заедно: тръгват по двама или трима. Явно се събират, наемат автобус и отиват… Понякога го правят през туристическия клуб, понякога се срещат с приятели. Може би това е начин да пътувате евтино?

Хиляда стотин метра нагоре по хълма

Най-накрая тръгваме. Нито леко, нито силно. Оставихме вещите си в къмпинга, но всеки има руно в раницата си (ако е студено), яке (ако реши да вали), малко провизии (знаеш ли, трябва да ядеш) и вода (не е лесно за намиране в по-високите части на Пирин).
Започваме подхода. Отначало минаваме през гората, после дърветата оредяват, растат само единични дървета, очукани от вятъра. Такива, не борове, не борове. Те изглеждат живописни на фона на бели скали и синьо небе. Малка ивица коса и тогава започва празнотата. Все по-малко трева, все повече скали. Някъде в далечината, белият мраморен триъгълник на Wichren.

В скалиста пустиня

Влизаме в Казанския котел. Тук е празно и сурово. Можете да свикнете с белите скали, но огромният снеговалеж (все пак е южната част на България и слънцето е много горещо дори на тази височина) е впечатляващо. Двама души слязоха до ръба му. Те изглеждат като две малки точки на сиво-сив фон. Около залива на огромен ледников котел. Сред камъните е скрит подслон. Малък, само няколко души могат да се поберат тук. Може да се използва само при спешни случаи. Изпреварваме германците си в котела. Подминават ни бягайкилеки българи. Целта на нашето пътуване е близо.

На най-красивата планина

Има доста място на върха, което изглежда като пирамида от разстояние. Около каменния обелиск се събират днешните завоеватели. Не са твърде много наведнъж. Бързо слизат българи с тениски. Но семейството се беше настанило под обелиска. Пият бира, хвърлят бидона между камъните. Такъв обичай…
От върха се открива фантастична гледка: Кутело, хребетът Кончето, Тодорин Врих, Валахинските езера и град Банско отдолу… Мисля, че го копирах от ръководство. Всъщност бяхме твърде късно. Облаците, които трябваше да дойдат, ни хванаха при последния подход. Нямаше какво да се види.

Камъни в поляната

Спускането - както обикновено - дълго и изморително. Изкачихме се над хиляда метра, толкова трябва да се спусне. Когато вятърът отвява за миг облаците, се появяват назъбените върхове на главното било на Пирин. На къси поляни, ухапани от овце, могат да се видят огромни надписи. Това е и местен обичай: подписите, направени от камъни върху тревата от тези, които са преминали по този път. Понякога това е име, понякога име на град, понякога парола. Това не украсява планините, а им придава специфичен колорит. Е, може би е по-добре, отколкото да режете ствола на дърво с нож: ето ме…

Категория:

Здраве