Сензорната депривация ви позволява да прекъснете потока от стимули от едно или повече сетива към човек. Тази тема със сигурност може да предизвика интерес: от една страна, се казва, че благодарение на сензорната депривация е възможно напълно да се отпуснете или да облекчите болката. От друга страна, има индикации, че сензорната депривация може да доведе до различни психични разстройства.

Сензорна депривацияслужи за "откъсване от света". Вероятно всеки човек – след ден, пълен с впечатления и задължения – е казал, че би искал да има поне миг спокойствие или възможност да се откъсне напълно от реалността. Някои хора го намират за нереалистично, но благодарение насензорна депривацияопределено е възможно.

Като сензорна депривация ние разбираме състояние, в което човек не е въздействан от един или повече сетивни органи. Проста сетивна депривация може да се постигне дори у дома – за целта е достатъчно например да се покрият добре очите (лишаване от зрение) или запушване на ушите (лишаване на слуха). Възможно е и да се лишите от усещане за стимули от страна на много по-големи сетива – за целта се използва т.нар. камери на лишения.

Сензорната депривация е интересен въпрос и в същото време предизвиква много спорове. Поддръжниците на чувственото прекъсване подчертават, че сензорната депривация им позволява да влязат в състояние на изключителна релаксация. Неговите опоненти от своя страна посочват, че сензорната депривация може да доведе дори до… лудост. И така, на кого да вярваме?

Сензорна депривация: история

Началото на разработването на концепцията за сензорна депривация датира от 50-те години на миналия век. Първите експерименти за това как човешкият ум се влияе от отрязването му от външни стимули бяха проведени върху студенти и те бяха ръководени от психолога Доналд Хеб. Субектите прекарват по-голямата част от времето си, лежайки неподвижно в леглата си. В стаите, в които се намираха, имаше минимално осветление. Зрението и слуха на учениците бяха отрязани: носеха специални очила, а ушите им бяха изолирани със специални възглавници. В експеримента е използвано и чувството за лишаване от допир – субектитеносеха специални ръкавици с удължени пръсти, благодарение на които се елиминира и усещането за тактилни стимули.

Студенти не са участвали в изследването като част от доброволен труд - те са получавали възнаграждение. Правилото в този случай беше просто: колкото по-дълго издържат на тези специфични условия, толкова повече ще им се плаща. Разбираемо е, че субектите се опитваха да издържат възможно най-дълго. За съжаление се оказа, че не всеки може да изпита сетивна депривация за дълго: умът им просто не може да го понесе.

В подобен период, през 1954 г., неврофизиологът Джон Лили се занимава с темата за сетивната депривация. Той разработи техника, наречена Ограничена техника за стимулиране на околната среда, REST (в превод на полски „Терапия на ограничено стимулиране на околната среда“). В случая с метода на Лили, сензорната депривация би настъпила, след като човек се озове в специална камера за лишаване. Размерът на такова устройство позволяваше на възрастен да се побере свободно в него. Камерата за лишаване се пълни с разтвор на магнезиев сулфат при температура, съответстваща на тази на човешкото тяло. По време на престоя в камерата на лишенията човек не усеща слухови, зрителни и тактилни стимули и – благодарение на свойствата на магнезиевия сулфат – губи чувството за гравитация.

Сензорна депривация: потенциални ползи

Поддръжниците на сензорната депривация и камерите на лишенията подчертават много от техните потенциални предимства. Според тях сензорната депривация е чудесен начин за релаксация, може да се използва за медитация, но и за облекчаване на хода на различни здравословни проблеми (като например синдроми на хронична болка).

Механизмът, чрез който сензорната депривация би имала такъв благоприятен ефект върху функционирането на човешкото тяло, би се основавал, наред с другото, върху стимулиране на дейността на една от частите на вегетативната нервна система - парасимпатиковата система. Ефектите, причинени от този механизъм включват:

  • стимулиране развитието на Т лимфоцити (което подобрява имунния статус на организма),
  • разширяване на кръвоносните съдове (благодарение на което например се понижава кръвното налягане),
  • бавен пулс.

По време на престоя в камерата на лишенията се очаква да се увеличи отделянето на ендорфини, които обикновено се считат за хормони на щастието. Ендорфините помагат за намаляване на нивото на умората, но имат и облекчаващ болката ефект. От своя страна, секрецията на хормони на стреса, т.е. кортизол и адреналин, ще бъде намалена.

Наблюдавано по времена сеансите в камерата на лишенията, явление е и промяна в естеството на мозъчните вълни – хората в условия на сетивна депривация могат да изпитат т.нар. θ вълни (тета). Това не са някакви анормални мозъчни вълни – те физиологично се появяват при хората преди заспиване и при събуждане. Има мнение, че когато се появят тета вълни, хората може да имат повишена концентрация, да придобиват по-лесно нови знания или да са много по-креативни.

В камерата за лишаване, както вече споменахме, съществуването на гравитация не се усеща. Подобно явление би имало благоприятен ефект върху костно-ставната система – подобни състояния биха довели до отпускане на човешките мускули и стави, което би могло да е от полза за хора, страдащи от ортопедични или ревматологични заболявания.

С помощта на сензорна депривация бяха направени опити за лечение на проблеми като пристрастяване към никотин или алкохол, но също и депресия и тревожни разстройства. Изследване на възможността за използване на сензорна депривация при лечението на никотинизъм е проведено през миналия век от Питър Зюдфелд. Участниците бяха разделени на две групи: едната изпитваше само сензорна депривация, а другата, от своя страна, от време на време се излъчваха съобщения, информиращи за вредността от тютюнопушенето. Резултатите, получени от учения, бяха доста изненадващи – а именно субектите и от двете групи след края на експеримента имаха значително намалено желание да изпушат цигара. Но как сензорната депривация доведе до това - това не е установено.

Сетивни лишения: заплахи

Изглежда, че временното откъсване от света може да донесе само ползи. Е, този аспект остава доста спорен - той е резултат от факта, че твърде дългата пауза в стимулите може просто да навреди на човешката нервна система. Човешкият мозък обработва огромни количества информация - най-вероятно количествата, по-големи от най-модерните компютри. В ситуация, в която мозъкът получава значително намалено количество стимули (според някои автори, пребиваването в камера за лишаване намалява натоварването на мозъка с информация с до 90%), този човешки орган буквално започва… да полудява с скука. След това се стига дотам, че най-малките колебания в концентрацията на невротрансмитери предизвикват много силен отговор на нервните клетки. Този отговор може да бъде толкова силен, че човек в условия на сетивна депривация може да започне да изпитва психични разстройства.

Фактът, че сетивната депривация може да доведе до нарушения във функционирането на психиката, вече е доказан от първите преживяванияв този аспект. Беше отбелязано, че при хора, които са били в условия на сензорна депривация твърде дълго, появата на, наред с други, различно съдържание на халюцинации или измамно съдържание. Освен това някои от тези хора са имали проблеми от това естество известно време, след като са слезли от сетивната депривация. Други потенциални психиатрични проблеми, които могат да бъдат причинени от прекомерна сензорна депривация, включват депресия, безпорядък от антисоциални мисли или поведение.

Сензорната депривация също заинтересува света на кинематографията. Филмът Altered States of Consciousness, направен през 80-те години на миналия век, е за учен, който иска да тества всички възможни състояния на съзнанието. Той се възползва, наред с другото, от сетивна депривация – във филма накрая се оказа, че резултатът от експериментите е, че човекът се оказва на ръба на лудостта. Такова негативно представяне на сетивната депривация беше причината за въвеждането на различен термин за това явление, който беше гореспоменатият ОСТ.

Струва си да се знае

Сензорна депривация в Полша

Камери за лишаване са налични в Полша - сесии с използването на тези устройства могат да се използват в по-големите градове на страната, като Варшава или Познан. Струва ли си да опитате този метод, за да се отпуснете? Описаните потенциални психични проблеми, които се появяват след прекалено дълго пребиваване в условия на сензорна депривация, може да са плашещи, но при предлаганите сесии рискът е доста нисък. Тези сесии не траят твърде дълго - най-популярното време за престой от външни стимули е около 60 минути.

Категория:

Психиатрия