Мисловните нарушения обикновено се проявяват в речта, в изказванията на пациента. В зависимост от видовете разстройства на мисленето - нарушения на съдържанието, потока и структурата и функциите - човек може да има натрапчиви или налудни мисли с различно съдържание. Той може постоянно да произнася значителни количества думи или да е склонен към постоянни отклонения. Проверете какви са разстройствата на мисленето.

Мисловни разстройствасвидетелстват за аномалия в сложния процес на създаване на нови умствени представи чрез трансформиране на наличната информация. Мисловните разстройства се разделят нанарушения в съдържанието на мисленетоинарушения във формата на мислене , които включватнарушения на курсаиструктура и функция на мисленето . Разстройствата на мисленето могат да се проявят в речта, в изказванията на пациента, както и в неговото поведение и поведение.

Нарушение в мисленето - смущения в съдържанието на мисленето

  • Надценени мисли (идеи)

Това са вярвания, преценки, идеи, притежавани от човек, които в основата си са верни (не са заблудени), но оказват прекомерно влияние върху решенията, поведението и цялостното поведение на човек. Човек, затрупан от надценени мисли, не е откъснат от реалността, но поведението му е едностранчиво, радикално, а понякога дори фанатично и поради това придобива характеристиките на личностно разстройство. Една надценена мисъл може да засяга например религиозни въпроси, което е свързано с нейното страстно популяризиране, или например въпроса за расовата сегрегация и свързаната с нея дискриминация. Надценени мисли могат да се появят и при изобретатели, учени, които са толкова погълнати от своите изследвания, че пренебрегват семейния и социалния живот.

  • Заблуди

Заблудите са болезнени, неоправдани преценки, които продължават под влиянието на логически аргументи или доказателства, че са неверни или нелогични. Заблудите могат да бъдат с различно, но винаги абсурдно съдържание. Например, болен човек може да бъде убеден, че го следят, подслушват, че всички говорят за него, че някой чете мислите му и т.н.

  • Психичен автоматизъм

Болният човек няма влияние върху собствените си мисли, реч или движения. Според пациента те се случватавтоматично, те не подлежат на завещание.

  • Натрапчиви мисли (обсесии)

Болният човек не може да се освободи от натрапчиви мисли, картини или от извършване на едни и същи дейности отново и отново, въпреки опитите и усилията, положени за разделянето им, например броене наум до определен брой преди извършване на дадена дейност.

Ненормално мислене - ненормално мислене

  • забавяне / инхибиране- различни степени на ограничение в скоростта на мислене и говорене. Болният има нужда от повече време, за да формулира твърдението си. Забавянето е характерно за шизофреничните разстройства, а пълното инхибиране на мисленето е характерно за депресията;
  • ускорение- увеличаване на скоростта на мислене и говорене. Пациентът се характеризира с повишена приказливост, приказливост, надпреварващи мисли;
  • вредно- моментна, обикновено неочаквана пауза в хода на мислите и изявленията. Може да се почувства като замайване.Разстройство на мисленетохарактерно зашизофрения;
  • тълпи (мантизъм)- усещане за излишък от спонтанно появяващи се теми и теми за размисъл. Болен човек може да загуби контрол над хода на мислите;
  • многословие, педантичност- склонност към започване на нови, обикновено ненужни, нишки на речта, въпреки незавършването на предишните, което нарушава основната нишка на мисълта. Прекомерното детайлизиране на тези нишки е педантичност. Разстройството често се наблюдава при органични психични разстройства;
  • многословие- автоматично повторение на думи и фрази, следващи звука им, без логическа обосновка, например училище, кръгове, болки, обаждания;
  • стереотипи, постоянства, повторения- различни форми на повторение, стесняване на мисленето и твърденията до едни и същи теми, изречения или фрази;
  • мутизъм- пълна липса на вербална комуникация. Наблюдава се при психогенни, органични и шизофренични (кататонични) психични разстройства.
  • Słoworok- пациентът постоянно произнася голям брой думи;

    • Мисловни разстройства - нарушения в структурата и функцията на мисленето

  • обедняване на мисленето (алогия)- това е ограничение на количественото или свързаното със съдържанието съдържание на мисленето и изявленията на пациента;
  • паралогическо мислене- пациентът не базира мисленето си на специфични логически правила, а на собствената си "логика":

    • - магическо мислене - човек отъждествява мисленето с действието (ако мисля, че фенерът ще светне, това ще се случи), неговото мислене често се свързва с вяра в суеверие или с мисленепожелателно мислене (например, ако автобус номер 10 дойде първи, ще издържа изпита); - амбивалентно мислене - съвместно съществуване на противоречиви мисли и следователно - противоречиви твърдения; - дереистично мислене - мислене, откъснато от реалността, изпълнено с псевдофилософски или абсурдни съдържание;

  • непоследователно мислене- болният човек не е в състояние да комбинира компонентите на мисленето в едно съгласувано цяло поради загуба на граматическа коректност на мисленето;
  • некомуникативно мисленеe - характеризира се с липса на разбиране от страна на събеседника;
  • разсейване- твърденията на пациента стават неразбираеми или неразбираеми;
  • объркване- изказванията са изключително неразбираеми, непоследователни, инертни. Начинът на мислене е непоследователен и следва произволни асоциации;

    • Библиография:Психиатрия. Наръчник за студенти по медицински сестри , pod. изд. Krupki-Matuszczyk I, изд. Медицински университет на Силезия в Катовице, Катовице 2007.

    Категория:

    Психиатрия