Помогнете на развитието на сайта, споделяйки статията с приятели!

Резистентната към лекарства депресия е форма на депресивно разстройство, при което използването на две или повече антидепресанти не позволява задоволителни резултати от лечението. Точните причини за резистентната към лекарства депресия са неизвестни, но вече е забелязано кои фактори повишават риска от тази форма на депресия при пациентите.

Какво е резистентна към лекарства депресия?

Устойчива на лекарства депресияима поне няколко определения в литературата. Най-често обаче това състояние се диагностицира, когато пациент, лекуван за депресивни разстройства с две или повече антидепресанти, не успее да се подобри. Тук трябва да се подчертае, че резистентната към лечението депресия може да бъде диагностицирана в ситуация, когато на пациента са били прилагани антидепресанти, принадлежащи към различни групи лекарства, и освен това терапевтичните курсове са продължили достатъчно дълго време. При диагностициране на резистентна на лекарства депресия се взема предвид и дали лекарствата, използвани от пациента, са подбрани в подходящите дози и са приемани според препоръките.

Депресията е може би най-често срещаният психиатричен проблем в обществото. По принцип тази ситуация не е изненадваща - просто погледнете статистиката за честотата на депресията в човешката популация. В момента се оказва, че всяка година депресивните разстройства се срещат при до 15% от цялото население[1] .

Депресията определено може да се третира като сериозен здравословен проблем. В крайна сметка това звено влияе върху функционирането на самия пациент, но обикновено влияе и върху цялата му среда, включително преди всичко на семейството на пациента. Няма съмнение, че депресивните разстройства трябва да бъдат лекувани. Терапията обаче не винаги носи задоволителни резултати - някои пациенти, за съжаление, страдат от резистентна към лекарства депресия.

Резистентната на лекарства депресия се среща по-често, отколкото можете да си представите. Наличната статистика по този въпрос може да изглежда дори обезпокоителна: дори при 2/3 от хората, страдащи от депресия, употребата на първото лекарство не води до подобрение на състоянието им и което е още по-лошо - дори над 30% от всички пациентите не се подобряват въпрекиизползване на различни възможности за лечение на депресия[2] .

Разглеждайки числата по-горе, можете ясно да видите, че ситуацията далеч не е перфектна. Но какво е отговорно за това състояние на нещата? Към момента причините за резистентната към лекарства депресия не са достатъчно ясни, но вече са идентифицирани поне няколко различни фактора, които могат значително да допринесат за липсата на успех при лечението на депресия.

Симптоми на резистентна към лекарства депресия

Като цяло симптомите на резистентна към лекарства депресия не се различават от тези, които изпитват пациенти с други форми на депресивни разстройства. В хода на депресивни състояния, които не се повлияват от лечението, пациентите просто приемат лекарствата, предписани за тях в съответствие с инструкциите, и въпреки това състоянието им не се подобрява и дискомфортът им - например драстична депресия, мисли за самоубийство или анхедония и нарушения на съня и хранителни разстройства - те присъстват постоянно.

Фактори, повишаващи риска от резистентна към лекарства депресия

В ситуация, при която пациент, лекуван от депресивни състояния, не постига задоволително подобрение, на първо място е необходимо да се изключат аспектите, които са причините за "предполагаемата" лекарствена резистентност на депресията. Тук говорим преди всичко за неправилния курс на лечение с антидепресанти. Може да се окаже, че неуспехът за постигане на терапевтичен успех е свързан със следното:

  • пациентът е посъветван да приема твърде малко антидепресант
  • болният (по различни причини) не приема лекарства, както се препоръчва
  • страничните ефекти на антидепресанта определено са неприемливи за пациента,
  • пациентът всъщност страда от проблем, различен от депресия (напр. дисфункция на щитовидната жлеза)

Ако се изключат гореспоменатите проблеми и освен това са изпълнени описаните по-горе критерии, тогава наистина можем да говорим за наличието на устойчива на лекарства депресия при пациента. Допринесе за факта, че пациентът може да се бори с тази форма на депресивно разстройство, всъщност могат да допринесат много явления. Сред тях основно се споменават следните:

  • възраст (възрастните пациенти имат повишен риск депресията им да бъде устойчива на лекарства),
  • наличието на други заболявания при пациента, освен депресия (това се отнася както за други психични разстройства, напр. тревожни разстройства, така и за соматични заболявания, например сърдечна недостатъчност или диабет).

Понякога основната причина за лекарствена резистентност при депресия може да бъде и фактът, че депресивното настроение на пациента не се дължи на факта, че той или тя страда отдепресивно разстройство, а всъщност то е обременено с различен тип афективно разстройство. Говорим за биполярно разстройство (BD), тоест единица, в която депресивните състояния се преплитат с маниакални състояния. Лечението на биполярно разстройство е различно от лечението на депресивни разстройства, поради което пациент с биполярно разстройство, който получава лечение, типично за депресия, може изобщо да не постигне терапевтичен успех.

Лечение на резистентна към лекарства депресия

Не трябва да е изненада, че откриването на резистентна към лекарства форма на депресивни разстройства при пациент изисква засилена терапия. Основата в този случай обикновено е модификация на фармакологичното лечение. На пациента може да бъде предложено например да замени антидепресанта с някакъв агент, който действа по различен механизъм от лекарството, което е използвано от него досега. Проблемът в случая е, че първо е необходимо постепенно да се преустанови приема на първото лекарство, а след това бавно да се приложи лечението с новото лекарство - и в двете ситуации пациентите могат да се сблъскат с неприятни неразположения през тези периоди.

Поради гореспоменатия проблем, понякога вместо да се смени антидепресантното лекарство на пациента, се оказва по-полезно да се увеличи лечението, т.е. да се добави друг препарат към вече приетото лекарство. Потенциализацията на терапията при резистентна към лекарства депресия може да включва предписване на допълнителен антидепресант на пациента, но агенти от други групи лекарства, като литиев карбонат, хормони на щитовидната жлеза или атипични антипсихотици, също могат да бъдат добавени към антидепресанта.

Не трябва да се забравя и ролята на психотерапията за състоянието на пациенти с депресия. В крайна сметка не само фармакотерапията е важна при лечението на депресивни разстройства, но и психотерапевтичните ефекти и психообразованието. Комбинацията от правилно подбрано фармакологично лечение заедно с работа с терапевт определено може да увеличи шансовете на пациента за постигане на терапевтичен успех.

Атипичната депресия също може да бъде индикация за използването на един от хирургичните методи за лечение на депресивни разстройства. В случай на такива възможности за лечение най-често все още се провежда електроконвулсивна терапия (считана от мнозина за доста противоречива). В допълнение към електроконвулсивната терапия, все повече се говори за методи като дълбока мозъчна стимулация, транскраниална магнитна стимулация или стимулация на блуждаещия нерв при лечението на резистентна към лекарства депресия.

За автораЛък. Томаш НецкиЗавършил медицинския факултет на Медицинския университет в Познан. Почитател на полското море(най-охотно се разхождат по брега му със слушалки в ушите), котки и книги. В работата с пациенти той се фокусира върху това винаги да ги изслушва и да отделя толкова време, колкото им е необходимо.

Помогнете на развитието на сайта, споделяйки статията с приятели!

Категория:

Психиатрия