Морфинът е едно от най-старите психоактивни вещества, използвани за медицински и наркотични цели. За първи път е синтезиран през 1804 г. и въпреки многото странични ефекти, които причинява, все още се използва широко при лечението на силна болка. Вижте как действа морфинът и какви са симптомите на приема.

Какво е морфин?

Морфинът е най-важното психоактивно съединение, съдържащо се в опиума - вещество, получено от маково семе от неузрял медицински мак. Химически морфинът е алкалоид, органично химично съединение от растителен произход, което съдържа азот.

Във високи дози, алкалоидите са токсични, но в по-малки дози могат да имат лечебен ефект (например инхибират кашличния рефлекс като кодеин), аналгетични и интоксикиращи.

Морфин: история

Морфинът е изолиран за първи път от опиума през 1804 г. от немския фармацевт Фридрих Сертюрнер. Той приписва на откритото вещество хипнотични и аналгетични свойства. Той го нарече морфин на бога на съня Морфей. Скоро веществото започва да се продава като анестетик, хипнотик, аналгетик и се използва при лечението на алкохолна и опиумна зависимост.

Още през деветнадесети век са отбелязани много случаи на пристрастяване към морфина. Това е наркотик, използван по време на Гражданската война - тогава, според оценки, приблизително 400 000 американски войници са се пристрастили.

Морфинът е бил известен и в Полша, където пристрастяването към него се е появило главно сред лекари и медицински персонал. Първият закон, забраняващ притежанието му, е издаден в САЩ през 1914 г., повлиян от нарастващия проблем с пристрастяването към опиати. Морфинът започва да губи популярност като наркотик с откриването на по-мощното му производно, хероин.

Морфин: външен вид и методи на сервиране

Морфинът е бял прах с горчив вкус, без мирис. Той е слабо разтворим във вода.

таблетки морфин

Морфин може да се прилага перорално под формата на таблетки (след това започва да действа след около 30 минути).

Инжекционен морфин

Морфинът под формата на разтвор е предназначен за инжектиране под кожата (действа след 15 минути) или интравенозно (започва след 2-3 минути, максимум след около 30 минути).

Общата продължителност на действие на веществото е приблизително 4 часа.

Морфин: действие

Морфинът има силно успокояващо, аналгетично и хипнотично действие. Предизвиква опиянение, релаксация, дава усещане за блаженство и еуфория, изостря чувството за слух и допир. Потиска негативните мисли и емоции, намалява чувството на тревожност и ви поставя в състояние на спокойствие.

Физически морфинът потиска дихателната система, инхибира кашличния рефлекс и стеснява зениците. Освен това причинява психомоторно забавяне, премахва чувството на умора и глад.

По-големите дози от лекарството могат да причинят т.нар морфинов сън, който се различава от нормалния сън по това, че е чувствителен към външни стимули, особено към звуци.

Морфин като лекарство

Морфинът се използва за лечение на остра болка в хода на рак. Той е най-силното болкоуспокояващо, което се предписва на онкоболни – по т.нар аналгетичен стълб принадлежи към III група вещества, използвани при лечението на хронична ракова болка. Използва се и при пациенти след операции, след скорошен инфаркт, при исхемична болест на сърцето, след наранявания и злополуки.

Въпреки че учените са се опитали да изолират производни на морфина, които биха били лишени от наркотични свойства, все още не е изобретено вещество, което да е ефективно за облекчаване на болката, без да показва странични ефекти. Струва си да се отбележи обаче, че прилагането на морфин в подходящи дози под лекарско наблюдение много рядко води до пристрастяване.

Морфин: пристрастяване

Морфинът, използван за опияняващи цели, много бързо предизвиква пристрастяване. Още след 1-2 употреби се развива психологическа зависимост, която води до появата на много силно желание за приемане на следващата доза от лекарството.

След няколко или десетина приема морфина причинява физическа зависимост - тогава не само психиката, но и тялото изисква все повече и повече вещества. Ако пропуснете доза, получавате наркотично желание, което е поредица от симптоми на отнемане: мускулен тремор, сълзене на очите, гадене, повръщане, диария, кихане, повишено изпотяване, тревожност, тревожност, депресия.

В екстремни случаи, ако пристрастеният е приел много високи дози морфин, може да настъпи нарушения на кръвообращението и дори смърт в резултат на сърдечен удар.

Като цяло обаче симптомите на отнемане продължават 2-3 дни и след това изчезват. След 8-10 дни тялото е напълно детоксикирано, което го прави отново чувствителен дори към малки количества от лекарството.

Въпреки това психологическата зависимост от морфина остава, така че зависимите обикновено бързо се връщат към пристрастяването. Един от ефективните начини за борба с опиоидната зависимост епреминаване към метадоновата програма, т.е. прием на по-малко вреден заместител на морфина - метадон.

Морфин: симптоми на прием

След прилагането на морфин могат да се наблюдават следните физически симптоми:

  • стеснени зеници, които слабо реагират на светлина,
  • психомоторно забавяне,
  • сънливост,
  • повдигане на глада,
  • облекчаване на болката,
  • намаляване на сексуалните нужди,
  • стомашно-чревни нарушения: гадене, повръщане, запек,
  • спадане на кръвното налягане и сърдечната честота,
  • деменция,
  • неясна реч,
  • задържане на урина.

Значителен симптом на хроничната консумация на морфин е намаляването на житейската мотивация, апатията, загубата на интереси, отслабената воля и мързела. С нарастването на пристрастяването пристрастеният се фокусира все повече върху получаването на пари, за да си купи повече порции морфин. В същото време той пренебрегва работата, семейството, личната хигиена, освобождава се от всички морални ограничения и изразходва цялата си жизнена енергия за набавяне на наркотици.

Морфин: предозиране

Симптомите на отравяне с морфин са:

  • гадене и повръщане,
  • сухота в устата,
  • задух,
  • много силно свиване на зениците до размера на глава на карфица,
  • дихателна недостатъчност, водеща до цианоза (кожата на лицето и тялото става синя, бледа),
  • понижаване на телесната температура и кръвното налягане,
  • кома

В случай на отравяне, първата помощ обикновено се състои в предизвикване на повръщане, прилагане на активен въглен във воден разтвор (дори ако морфинът е бил приложен интравенозно, защото преминава в стомаха) или лаксативи.

Минималната смъртоносна доза морфин е приблизително 0,2 g, но в случай на свръхчувствителност може да настъпи смърт дори след прием на 60 mg. Зависимите показват повишена толерантност към лекарството и в техния случай дори дози от 2-3 g на ден не предизвикват симптоми на отравяне.

Категория:

Психология