Опиумът е изсушен сок от неузряло маково семе. Съдържа множество алкалоиди, т.е. психоактивни съединения, вкл. морфин, кодеин, тибаин. Опиумът е познат от векове и преди е бил използван за облекчаване на болката, като помощно средство за сън и опияняващо лекарство. В момента те се добиват основно за производството на по-силните наркотици - морфин и хероин.

Опиуме известен поне от деветнадесети век, когато е бил третиран като аналгетик и хипнотично средство. Избухнаха дори въоръжени конфликти заради опиума (т. нар. опиумни войни между Великобритания и Китай). Какво е това противоречиво вещество и как влияе на психиката?

  1. Какво е опиум?
  2. История на опиума
  3. Производство на опиум
  4. Уважаема администрация на опиум
  5. Операция на опиум
  6. Пристрастяване към опиум
  7. Предозиране с опиум

Какво е опиум?

Опиуме психоактивно вещество, получено от опиумен мак. Наркотичните му свойства се дължат наалкалоиди- органични съединения от растителен произход със силно въздействие върху нервната система на хората и животните. Смята се, че в млякото от маково семе, от което се произвежда опиум, има най-малко 20 (според други източници 50) алкалоида, включително морфин, кодеин, тебаин, наркотик и папаверин. Някои от тях се използват в медицината - например кодеин, който потиска кашличния рефлекс, и морфин, който действа за облекчаване на болката.

В по-високи дози опиумните алкалоиди са опияняващи и релаксиращи, което ги прави силно пристрастяващи. Най-голям потенциал за пристрастяване е морфинът, който умишлено се изолира от сока от маково семе, като по този начин се получава чисто бяло вещество с горчив вкус, слабо разтворимо във вода. На негова основа в процеса на ацетилиране се получава най-силното известно лекарство - хероин.

История на опиума

Опиумът е едно от най-старите психоактивни и аналгетични вещества, познати на човека. Използван е за лечебни и ритуални цели в древен Египет, Рим, Гърция, Персия, Индия и Китай. Опиумът се използвал като анестетик по време на хирургични операции, като аналгетик и упойващо лекарство - за целта се пуши в смес с тютюн или се консумира като тинктураалкохолна напитка, наречена laudanum.

През 19-ти век опиумът се изнася в големи количества от Индия за Китай чрез английски търговци. Поради нарастващия брой зависими и нарастващата незаконна контрабанда, китайският император забранява вноса на опиум, което води до избухването на опиумните войни.

Струва си да се знае

Опиумът е бил много популярен, особено през 19-ти век в Европа и САЩ. Наркотикът се използва с нетърпение от интелектуалци, художници, пътешественици и дори духовници. Пушачите на опиум действаха в големите градове в САЩ и Викторианска Англия. Обикновено това бяха тъмни, плътно затворени стаи с голям матрак, покрит с ориенталски покривала и възглавници в центъра. Клиентите на стаята за пушене прекарваха дълги часове в пушене на опиум с дълга лула. Описанията на стаята за пушене на опиум могат да бъдат намерени на страниците на най-големите романи от 19-ти век, вкл. Оскар Уайлд, Чарлз Дикенс, Артър Конан Дойл.

Производство на опиум

Опиумът се получава от мляко (сок) от маково семе - течно вещество, натрупано в млечните тръби на завода. Най-много течност има в стъблата и плодовете (мак). Маковото мляко се състои от захари, протеини, липиди и алкалоиди в концентрация 15-28%. Количеството на психоактивните вещества зависи от свойствата на почвата, върху която е израснал макът. Опиумът с най-високо съдържание на морфинов алкалоид се счита за най-качествения опиум.

За да се извлече млякото от вътрешността на растението, се правят плитки разрези върху зелените, незрели макове, от които изтича сокът. Отначало е рядък, белезникав, след това става кафяв поради процеса на окисление. Замразената течност прилича на каучук и се втвърдява и крехка с течение на времето. Има горчив вкус и характерна миризма. В тази форма се изстъргва от маковото семе и се суши.

В момента най-големият производител на опиум в света е Афганистан. Той е отговорен за приблизително 90% от световното производство на това лекарство. Причината за това е ниското плодородие на почвите в Афганистан (маковото семе е невзискателно растение), преобладаващата бедност и ниската земеделска култура там. Управляващите талибани също стават все по-богати от производството на опиум, което означава, че години наред е било невъзможно да се въведат ограничения върху износа на наркотици от тази страна.

Уважаема администрация на опиум

Опиумът може да се прилага по няколко начина:

  • пиене на лауданум- пригответе ги, като излеете алкохол, спирт или вода с лимонена киселина върху опиума. Тази форма на консумация на дрогата е била популярна особено през 19 век, когато опиумните тинктури са били широко достъпни. Можете също да ги направите за собствена употреба. По оригиналната рецепта за тинктура от опиумбяха добавени подправки: шафран, канела и карамфил.
  • пушене- все още много популярен в Далечния изток. Опиумът се пуши с дълга лула, докато се вдишват изпаренията на изгорялото вещество. Можете също да направите това, като използвате парче алуминиево фолио, като загреете веществото отдолу с по-лек пламък.
  • интравенозно- стерилен опиум, смесен с лимонена киселина и сварен, се изсипва в спринцовка и се вкарва във вена. Много опасен метод поради факта, че е невъзможно да се предвиди какво количество от веществото ще доведе до желания ефект. Човек, който никога преди не е употребявал наркотици, дори и с няколко капки от разтвора, пуснати в кръвния поток, може да получи тежка дихателна недостатъчност и дори да умре.

Операция на опиум

Опиумът има подобен ефект на други опиатни лекарства. Вкарва ви в състояние на релаксация, дава усещане за блажен покой, понася болка и премахва неприятните мисли. В същото време изостря сетивата на слуха, зрението и обонянието. Дълбоката релаксация причинява липса на каквато и да е мотивация за действие – обикновено човек под влияние на дадено вещество само лъже и „съзерцава” реалността. Това състояние продължава от един до няколко часа и след това има силно желание да се вземе лекарството отново.

Струва си да се знае

Опиум сироп

До началото на 20-ти век опиумът изобщо не се е смятал за наркотик, въпреки че са известни неговите пристрастяващи свойства. Поради аналгетичния ефект и потискането на кашличния рефлекс, те са добавени, наред с други, сиропи за настинка и различни неразположения. В Англия можеше да си купиш сироп, наречен Godfrey's Cordial, който съдържаше опиум, вода и меласа. Използван е за лечение на деца, страдащи от кашлица, диария, колики, хълцане и плеврит. В САЩ пък сиропът на г-жа Уинслоу с добавка на опиум действа успокояващо. Даваха го на бебета и малки деца, когато бяха твърде шумни или отказаха да спят. Всъщност той действаше върху нервната система и забавяше сърдечния ритъм, което го правеше много опасно. Продажбата му не е забранена до 1930 г.

Пристрастяване към опиум

Веществата от групата на опиатите имат най-голям потенциал за пристрастяване сред наркотиците. Психологическата зависимост след приема на опиум може да се развие след първата доза. Физическата зависимост обикновено се появява след няколко или десетина епизода на наркоза. Заедно с консумацията на последователни дози, толерантността към веществото се увеличава, така че за да постигне подобен еуфоричен ефект, зависимият трябва непрекъснато да увеличава количеството консумиран опиум.

В случай на физическа зависимост, след пропускане на дневната доза от лекарствотопоявяват се симптоми на отнемане. Те включват настръхване, сълзене, хрема, разширени зеници, гадене, повръщане, повишено кръвно налягане, болки в костите и ставите и безсъние. Желанието да се избегнат симптомите на абстиненция принуждава зависимите да посягат към следващите, все по-големи дози опиум.

Предозиране с опиум

Предозирането на опиум е особено опасно, когато се прилага интравенозно, тъй като тогава лекарството е най-мощно. Само няколко капки вещество могат да убият човек, който никога преди не се е занимавал с наркотици. Замърсяването на разтвора е допълнителен риск, особено ако се произвежда у дома. Наличието на прах, мръсотия, пясъчни частици, което е лесно да се направи при получаване на опиум директно от мак, значително променя свойствата на лекарството, засилвайки негативните ефекти от неговото действие.

Симптомите на предозиране с опиум включват: инхибиране на дейността на дихателния център в мозъка, загуба на съзнание, забавяне на сърдечната честота, внезапно посиняване на кожата и устните.

Категория:

Психология