Смъртта удря всички, също и най-близките до тях. Много е индивидуално да се оплаква. Има обаче някои доста характерни механизми за реагиране на внезапен психологически шок след новина за неочакваната смърт на близък човек. И това е независимо дали събитието засяга един или много хора, или е свързано с интимно или колективно събитие. Как да преживеем смъртта на любим човек и да си върнем смисъла на живота?
Когато срещнем смъртта на любим човек, първо изпитваме шок. Имаме чувството, че някой ни е ударил в главата, зашеметил ни е. След такъв удар обикновено не усещаме нищо, шокирани сме.
- Това е време, когато не изпитваме емоции, защото те са били потиснати - казва психологът д-р Катажина Корполевска. - Превръщаме се в солен стълб. Това е първата фаза на реакцията на стрес. След това идва един вид отражение. Сякаш замръзнала на място кукла беше издърпана на връв, сякаш някой ни беше събудил от дълбок сън. Ето как започва фазата на отричане.
Вече разбрахме какво се е случило, но не го приемаме, не искаме да повярваме. Ние отричаме истината, изместваме я от нашето съзнание и дори се опитваме да я изместим от подсъзнанието. Може да останем с впечатлението, че някой е сбъркал, че всичко ще бъде обяснено след миг. И пак ще е наред. Точно както преди.
- Тази фаза може да отнеме много време, казва д-р Корполевска. - Тези, които страдат, смятат, че като отричат истината, печелят време, а времето ще работи в тяхна полза. На този етап те не допускат мисли, че се е случила трагедия.
Ако трябваше да прилича на книга, тогава след фазата на отричане ще има фаза, наречена договаряне. Това вече е опит за обяснение на възникналата ситуация, опит за излизане от нея. Обясняваме си го с някаква трагична грешка, недоглеждане, чужда грешка. В същото време може да възникне агресия срещу онези, които може да са допринесли за подобна ситуация. Смятаме, че ако не беше нечия некомпетентност, такава трагедия нямаше да се случи и ние насочваме гнева, съжалението и гнева си срещу него. И в тази фаза можете да останете много дълго време. И след като изживеем всичко, изпадаме в депресия. И това е състояние на истински траур.
Как да се справим със смъртта на любим човек
Тогава ние сме напълно наяснослучилото се, чувстваме напълно емоциите си, страдаме за тях. Вече не отричаме трагедията и нейните обстоятелства, опитваме се да говорим за нея, да й се доверим, дори изпитваме нужда да говорим за нея. Е, така трябва да бъде. Започва периодът на траур - времето, необходимо за плач, мълчание в уединение и изкрещяване на гняв. Позволявайки си да бъдем ядосани, в променено настроение, да плачем, да си спомняме и да чувстваме болка, ние изразяваме копнежа си за загубата на живот с любим човек и имаме пълното право да го направим.
Като обличаме черни дрехи, ние сигнализираме на другите, че бихме искали да се отнасяме с известна доза деликатност и молим за повече разбиране в близко бъдеще. Докато изпитваме траур, нека не отхвърляме помощта на други хора в полза на пълното изолиране от приятелите и да страдаме в самота. Ако имаме такава нужда, можем да си припомним човека, който е починал заедно, да поговорим с някой близък или да замълчим.
Ако искате да помогнете на опечаления човек, просто бъдете до него: слушайте, прегръщайте го, но не питайте, не съдете, не давайте ненужни съвети. Фактът, че сте свързани с болка, ни успокоява с любов и с факта, че сте близки.
В края идва фазата на приемане на ситуацията, убеждението, че ако няма изход, трябва да продължиш и така нататък.
Никога не се случва всички тези фази да следват една след друга - казва д-р Корполевска. - Понякога някои от тях изобщо ги няма, а други стават по-дълги. Само едно е сигурно - никога повече няма да бъде същото, защото случилото се трябва да остави своя отпечатък.
Всъщност траурният период може да продължи няколко години. И понякога пак се връща като вълна, макар и не в това измерение. Въпреки това, ако този период е опасно удължен, си струва да посетите психолог, за да избегнете живот с псевдо усмивка на лицето, но с вътрешна празнота.