Серумът се използва за неутрализиране на токсини (напр. змийска отрова) и за борба с определени микроорганизми. Струва си да разберете в какви ситуации може да се използва серумът, какво точно представлява и какви рискове са свързани с приложението му.
Съдържание:
- Какво е серум?
- Серум в лечението
- Кога се използва серум?
Какво е серум?
Serowica е частта от плазмата, лишена от фибриноген и някои фактори на кръвосъсирването. Плазмата е веществото, в което са суспендирани кръвни клетки - бели, червени и тромбоцити. Фибриногенът от своя страна е един от протеините, отговорни за съсирването.
Серумът е със сламен цвят (светло жълт) и се образува след центрофугиране на кръвните клетки, или ако кръвта се съсири, съсирекът се отстранява, той остава в епруветката. Серумът има много богат състав, освен вода, съдържа протеини, минерални соли, неорганични частици, обемът му в човешкото тяло се оценява на около 3,5 литра.
Тези протеини са албумин и глобулини, техните задачи са много разнообразни:
- са отговорни за поддържането на течност вътре в кръвоносните съдове и онкотичното налягане (налягането, упражнявано от кръвта върху стените на съда)
- са кръвни буфери, т.е. осигуряват постоянно pH
- са отговорни за транспортирането на хормони (например транстиреин), метали (например мед, транспортиращ церулоплазмин и желязо, транспортиращ хаптоглобин), йони, витамини, мастни киселини (аполипротеин), аминокиселини, свободен хемоглобин (хаптоглобин), ензими и много други вещества
- серумът също съдържа някои от протеиновите фактори на съсирването
- гама-глобулините са антитела, циркулиращи в кръвта, произвеждани от плазмените клетки, тяхната задача е да се борят с инфекциите. Те са компоненти на така наречения хуморален имунен отговор, те специфично разпознават, унищожават или неутрализират антигени, които могат да бъдат патогени или токсини. Някои от антителата също са насочени срещу антигени на кръвна група (анти-А и анти-В антитела)
Дефицитът на плазмени протеини при бъбречни и чернодробни заболявания или по време на интензивно гладуване е хипопротеинемия, която води не само до нарушен имунитет, метаболизъм на желязо или съсирване, но и до отокв резултат на спадане на онкотичното налягане.
Заслужава да се спомене и лабораторните изследвания на кръвта, чиито определения се извършват от серума, което означава, че след събирането кръвта се центрофугира, морфотните елементи (кръвни клетки) се изолират, а останалите се анализира серумът. По този начин например се определя кръвната захар, хормоните, ензими или туморни маркери.
Серум в лечението
Както споменахме, един от компонентите на серума са антителата, т.е. имунните фактори на тялото, които се борят срещу микроорганизми или токсини. Поради присъствието им в серума, той се превърна в метод за лечение на някои инфекции или отравяния (т.нар. бактериални екзотоксини). Серумът се получава или чрез лабораторни методи, или от животни.
След като са заразени или ваксинирани с микроорганизъм, след няколко седмици животните започват да произвеждат антитела срещу тези патогени. След това се взема кръв и се пречиства правилно, за да се получи така наречения антисерум.
Можете също да изолирате тези антитела от болни или ваксинирани хора. Серумната терапия е много специфичен метод на лечение, тоест микроорганизмите, срещу които е произведен серумът, са ефективни само и единствено срещу тях. За съжаление има малка група заболявания, които могат да се лекуват по този начин.
Кога се използва серум?
Този препарат най-често се прилага в спешни ситуации, когато болестта прогресира много бързо, болестта е опасна и тялото не е в състояние да произвежда достатъчно бързо антитела.
При естествени условия процесът на производство на специфични антитела отнема няколко седмици след контакт с патогена, така че за някои заболявания е твърде бавен. След прилагане на серума се получава така нареченият пасивен придобит имунен отговор. Неговите съставки се борят с микроорганизма и тялото има време да произведе свои собствени антитела и да се бори.
Серумът се различава от ваксините по това, че осигурява антитела, готови за борба, докато ваксините са убити микроорганизми, които стимулират имунната система да произвежда свои собствени антитела, което продължава доста дълго време.
Следователно, в спешни ситуации, когато болестта вече е в ход, ваксините не са ефективни. В случай на някои особено опасни заболявания и висок риск от инфекция, серумът се прилага за превенция на заболяването.
Болестите, които се лекуват с имунни серуми, са предимно инфекции, но също така и заболявания, причинени от микробни токсини (в този случай дадените антитела са т. нар. антитоксин), те включват:
- тетанус
- газова гангрена
- бяс
- морбили
- интоксикация с отрова на усойница
- ботулизъм (ботулизъм)
- дифтерия
Освен това има изолиран човешки серумен протеин, използван при състояния, които не са непременно свързани с инфекции: хиповолемия, протеин, антитяло и дефицит на албумин.
Използването на серуми не е без усложнения, понякога има много силни алергични реакции, водещи дори до анафилактичен шок, поради което това вещество се използва в най-сериозните случаи.
Струва си да се спомене, че съвременната молекулярна биология е направила възможно производството на имуноглобулини, т.е. частици, съдържащи се в серума, отговорни за борбата срещу патогените.
Благодарение на това рискът от алергични реакции беше сведен до минимум, като се запази функционалността на серума. Въпреки това, тъй като имуноглобулините не се произвеждат срещу всички токсини и микроби, имунните серуми все още са важна възможност за лечение.
Серумът е съставна част на кръвта, съдържа много протеини, включително имунни антитела, те са причината, поради която може да се използва в медицината, често е последният вариант за лечение на сериозни заболявания.
Откриването на възможността за такава терапия при отравяния и заболявания беше толкова революционно, че откривателите на имунния серум получиха Нобелова награда за неговото производство и демонстрация на неговата полезност в терапията.
За автора
Лък. Мачей ГримузаВъзпитаник на Медицинския факултет на Медицински университет в К. Марчинковски в Познан. Завършил е университет с много добър успех. В момента е лекар в областта на кардиологията и докторант. Особено се интересува от инвазивната кардиология и имплантируемите устройства (стимулатори).