Вазопресинът (известен също като адиуретин или антидиуретичен хормон) е олигопептид, чиято молекула се състои от 9 аминокиселини. Вазопресинът се произвежда от невроните на суправентрикуларните и перивентрикуларните ядра в хипоталамуса. Оттам се транспортира чрез аксонален транспорт до задната хипофизна жлеза, от която се отделя хормонът. Адиуретинът е вещество с кратък полуживот, оценен на около 20 минути.

Вазопресин(адиуретин, ADH, AVP) е антидиуретичен хормон, произвеждан от хипоталамуса и освобождаван от задната хипофизна жлеза.

Основната роля на вазопресина е да регулира водния баланс на човешкото тяло. Този хормон обаче има много по-голямо действие, тъй като може, наред с други, водят до свиване на кръвоносните съдове и дори влияят на човешкото поведение. Идеалното състояние е това, при което количеството вазопресин е съобразено с нуждите на организма – както излишъкът, така и твърде малкото количество антидиуретичен хормон може да бъде в основата на началото на заболяването.

Съдържание:

  1. Вазопресин: механизъм на действие и регулиране на секрецията
  2. Вазопресин: причини и симптоми на дефицит
  3. Вазопресин: причини и симптоми на излишък
  4. Вазопресин: тестове за определяне на количеството му в тялото
  5. Вазопресин: неговите аналози и антагонисти и тяхното използване при лечението на различни заболявания

Вазопресин: механизъм на действие и регулиране на секрецията

Освобождаването на вазопресинзависи главно от осмоларността на кръвната плазма и цереброспиналната течност (тези параметри зависят от съдържанието на електролити в плазмата и цереброспиналната течност) и от циркулиращия кръвен обем. Осмоларността се контролира от т.нар осморецептори, които се намират в хипоталамуса, а информацията за обема на циркулиращата кръв се записва от барорецепторите (рецептори, които реагират на промените в кръвното налягане), които се намират в каротидните синуси и кръвоносните съдове.

Стимулът за освобождаването на вазопресин може да бъде както намаляване на обема на циркулиращата кръв (което предполага понижаване на кръвното налягане), така и повишаване на осмоларността на плазмата (т.е. състояние, в което количествата на електролитите в плазмата надвишават физиологичните стойности). Моментът, до който дойдеСлед някое от гореспоменатите явления се наблюдава повишаване на секрецията на вазопресин от задната хипофизна жлеза – след това тялото може да възвърне своето равновесно състояние чрез адиуретин.

Вазопресинът засяга предимно бъбреците и кръвоносните съдове. V2 рецептори за вазопресин присъстват в бъбреците - те се намират в дисталната извита тубула и събирателната тубула на нефрона. Стимулирането на тези рецептори предизвиква повишено производство, както и засилено включване на посочените по-горе елементи на гломерула на аквапорини в мембраните. Това са протеини, чрез които водата се абсорбира от урината, първоначално образувана в бъбреците, която след това се връща обратно в кръвта. Резултатът от бъбречното действие на вазопресина е, че бъбреците произвеждат по-концентрирана урина - възстановената вода се връща обратно в циркулиращата кръв, което води до повишаване на кръвното налягане, а също и до намаляване (чрез разреждане) на осмоларността на кръвта.

Антидиуретичният хормон също има своите рецептори в кръвоносните съдове - това са V1 рецепторите. Стимулирането на тези структури кара съдовете да се свиват. Това е друг механизъм, чрез който вазопресинът предизвиква повишаване на кръвното налягане. Този ефект обаче е много по-малък от този, който възниква поради действието на хормона върху бъбреците и неговите V2 рецептори.

Други хормони също могат да регулират секрецията на вазопресин. Такъв е случаят с ангиотензин II, който стимулира освобождаването на вазопресин от хипофизната жлеза. Обратното е вярно в случая на предсърдния натриуретичен пептид (ANP) - той директно инхибира освобождаването на гореспоменатия ангиотензин II и по този начин - индиректно - ANP намалява освобождаването на вазопресин.

Вазопресинът обаче влияе на много други процеси. Агрегацията на тромбоцитите се регулира от вазопресин, тъй като адиуретинът води до освобождаване на фактора на фон Вилебранд и т.нар. фактор VIII. Освен това вазопресинът влияе и върху процесите на глюконеогенеза, протичащи в черния дроб. Има все повече индикации, че адиуретинът също влияе върху поведението ни, вероятно защото този хормон участва във формирането на социалните взаимоотношения между хората и потенциално оказва влияние и върху човешкото либидо.

Вазопресин: причини и симптоми на дефицит

Като се има предвид ролята на вазопресина в организма, е лесно да се види какво може да се случи, когато хормонът не се секретира правилно. Дефицитът на вазопресин водидо прекомерна загуба на вода от тялото. Това може да доведе до много силна, постоянна жажда при пациента (наречена полидипсия) и може да доведе до повишено отделяне на урина (наречено полиурия).

Физиологично повечето вазопресин се секретира по време на нощна почивка - в противен случай сънят ни би бил прекъсван често, за да уринираме. При пациенти с дефицит на вазопресин такава регулация не съществува – пациентите може да се събуждат често през нощта, което може да доведе до постоянна висока степен на умора.Симптомите, изброени по-горе, могат да се появят както в случай на дефицит на вазопресин, така и при проблем Става въпрос не за количеството на хормона в тялото, а за дефекта на ефекта му върху специфични рецептори. Твърде малко вазопресин може да е резултат от нарушения в производството му в хипоталамуса или освобождаването му от самата хипофизна жлеза - това състояние се нарича централен безвкусен диабет.

Втората форма на това заболяване, диабет insipidus, е свързана с дефект в бъбречните V2 рецептори за вазопресин. В своето протичане тези рецептори са просто нечувствителни към антидиуретичния хормон, така че дори правилно секретираният вазопресин не е в състояние да упражни физиологичния си ефект върху нефроните, внимание към определено изключително състояние. Това е натрапчиво, тоест задължително, питейна вода. В такава ситуация ниското ниво на вазопресин е донякъде физиологично - когато в тялото се доставя твърде много течност, вазопресинът не се секретира - за да се поддържа подходящ баланс, е необходимо излишните течности да се отделят (а не да се задържат , което би било причинено от секрецията на вазопресин). Можете също да се дехидратирате с твърде малко вазопресин, като консумирате определени … течности. Такъв е случаят с алкохола, тъй като той има инхибиращ ефект върху освобождаването на вазопресин.

Вазопресин: причини и симптоми на излишък

Излишъкът от вазопресин, за разлика от неговия дефицит, води до прекомерно задържане на вода в тялото. Състоянието също е сериозно, тъй като може да доведе до хипонатриемия, което е намаляване на количеството натрий в тялото ви. Това се дължи на факта, че се задържа все повече вода, което намалява концентрацията на натрий – уж той се „разрежда“ в излишната течност в тялото според нуждите. Симптомите на излишък от вазопресин са свързани главно с нервната система и могат да включват:

  • главоболие
  • гадене и повръщане
  • промени в настроението
  • намаляване на мускулния тонус
  • конвулсии
  • нарушение на съзнанието

Състояние с твърде много адиуретик в тялото е известно като синдром на неподходяща хиперсекреция на антидиуретичен хормон (SIADH). SIADH може да възникне в резултат на:

  • неопластични заболявания (синдромът може да се появи особено в случай на белодробни неоплазми, но също и във връзка с неоплазми на панкреаса, пикочния мехур, дебелото черво, централната нервна система и левкемията)
  • множествена склероза
  • епилепсия
  • порфирия
  • от екипа на Guillain-Barre
  • ХИВ инфекция или развитие на СПИН
  • хронични респираторни заболявания (напр. кистозна фиброза или емфизем)
  • инфекции на дихателните пътища (например в хода на белодробен абсцес или туберкулоза, но също и по време на пневмония)
  • деснокамерна недостатъчност
  • прием на определени лекарства (например карбамазепин, диуретици, антидепресанти, антипсихотици и морфин).

Резултатът от тези заболявания е или повишено освобождаване на вазопресин от хипофизната жлеза, или неговото ектопично (т.е. извън хипоталамуса) производство - някои видове рак могат да произвеждат или вазопресин, или вещества, подобни на този хормон.

Вазопресин: тестове за определяне на количеството му в тялото

Използват се различни тестове за диагностициране на състояния, свързани с недостатъчно количество или неправилна активност на вазопресин в организма. Един тест, който се използва, е просто да се измери количеството вазопресин в кръвта. Важно е обаче, че за да можем да стигнем до каквито и да е заключения, е важно да се познават параметрите на плазмената осмоларност, поради което гореспоменатият тест се провежда едновременно с определянето на концентрацията на вазопресин в кръвта.

Диагностиката може също да включва тест за дехидратация и тест за дехидратация-вазопресин. При първото изследване, проведено в болнични условия, пациентът не може да пие течности в продължение на няколко часа. При ограничаване на течностите се анализират осмоларността и специфичното тегло на урината, както и осмоларността и съдържанието на натрий в кръвта. В ситуация, при която въпреки спирането на снабдяването с течности, пациентът продължава да отделя некомпресирана урина, може да се подозира диабет insipidus. Следващият етап от диагностичния процес обаче е да се установи какъв специфичен тип безвкусен диабет съществува при пациента – за целта се извършва допълване на изследването.Тестът за дехидратация-вазопресурен тест се основава на приложението на вазопресиновия аналог десмопресин на пациента. Ако специфичното тегло и осмоларността на урината се повишат след приложението й, тогава може да се заключи, че има централен безвкусен диабет, свързан с дефицит на вазопресин. От друга страна, в обратната ситуация, т.е. когато въпреки приложението на десмопресин параметрите на урината остават непроменени и все още се отклоняват от нормата, това предполага наличието на диабетен безвкусен диабет, т.е. този, при който вазопресинът няма какво да действа на, защото дефектът засяга бъбречните рецептори за този хормон.

Вазопресин: неговите аналози и антагонисти и тяхното използване при лечението на различни заболявания

Като се имат предвид свойствата на вазопресина, е доста лесно да се види, че понякога можете да помогнете на пациентите, като им давате вещества с активност, подобна на антидиуретичен хормон, а понякога е полезно да използвате вазопресинови антагонисти. Има вещества, известни като синтетични аналози на вазопресина, като десмопресин и терлипресин.

Десмопресинът показва свойства за намаляване на диурезата и поради това се използва при лечението на централен безвкусен диабет, но също и при лечението на нощно напикаване при деца. Поради факта, че десмопресин (като вазопресин) може да увеличи освобождаването на фактор на фон Вилебранд и фактор VIII от тромбоцитите, той може да се използва и за предотвратяване на кървене.

Терлипресинът от своя страна е съединение, което действа предимно върху кръвоносните съдове - това лекарство причинява свиване на гладките мускулни клетки, присъстващи в тези структури, благодарение на което може да се използва за контролиране на кървене (например от варици на хранопровода) В други ситуации се използват лекарства, които са класифицирани като вазопресинови антагонисти. Те се наричат ​​ваптани (толваптан може да се посочи като пример) и се използват, наред с другото, в при лечение на хипонатриемия (ниска концентрация на натрий в кръвта), цироза или сърдечна недостатъчност.

Категория:

Здраве