Помогнете на развитието на сайта, споделяйки статията с приятели!
Вербалната комуникация е основната форма на междуличностна комуникация. От него най-вече зависят добрите ни отношения с членове на семейството, колеги и други хора около нас. невербална комуникация, т.е. езикът на тялото може да се превърне в източник на объркване. Прочетете какво е вербална комуникация.
Вербална комуникацияе част от междуличностната комуникация, която се състои от още един важен фактор - невербална комуникация, т.е. език на тялото, контакт с очите, изражения на лицето и жестове.
Оказва се, чевербална комуникацияне съставлява по-голямата част от нашите съобщения, защото цели 65% от тях са невербални. Изводът е, че вербалната комуникация, която е просто говорим език (но включва също слушане, четене, писане - всяка комуникация, базирана на дума), е доста лоша и непълна и понякога е напълно недостатъчна в ежедневието.
Например изречение, което предава привидно проста информация; "Трябва да заредиш колата", в зависимост от това как се говори и какъв език на тялото е допълнен, това ще има съвсем различно значение.
Какво е вербална комуникация?
За да се осъществи вербална комуникация, трябва да има:
- подател на съобщението, т.е. говорещ;
- получател, адресат на съобщението, т.е. слушателят - слушането, в контекста на вербалната комуникация, е толкова важно, колкото и говоренето. Способността да слушате активно (за разлика от пасивното слушане) означава, че предаваната информация има шанс да бъде обработена;
- език, т.е. кодът, използван от говорещите и слушателите, разбираем и за двамата.
Вербална комуникация в рудиментарна версия се среща и при някои животни, например шимпанзета.
Важна роля в вербалната комуникация играе:
- Съдържанието на изявлението- е свързано с речника както на подателя, така и на получателя на съобщението. Например, използваме различни думи, когато се обръщаме към малко дете, и различни думи - за ръководител на работа. За да предадете съобщение, е необходимо да се погрижите за езиковата коректност и прецизност на съобщението.
- Плавност на речта- приемането на съобщението се влияе от плавността на речта, например всякакви интерлюдии могат да отслабят съобщението.
- Парафразиране- промяна на думите на чутото съобщение, за да се уверим, че е разбрано правилно от нас.
- Модулиране и акцент- т.е., както бе споменато по-горе, начинът, по който се подчертава съобщението, може да е по-важен за получателя от съдържанието на самата реч. .
- Iloczas- процесът на намаляване или удължаване на времето на изговорените думи.
Как да общуваме във връзка?
Музика по време на бременност или комуникация с нероденото дете
Болезнената срамежливост прави живота много труден
Ролята на слушането в вербалната комуникация
Не става въпрос за слуха, т.е. дейността, която се осъществява благодарение на рецепторите на слуха. Получателят на съобщението може да има много добър слух и да чуе, че някой говори с него, без изобщо да обработва информацията. Ако случаят е такъв, комуникацията просто не се осъществява. Така че слушането, толкова вярно, е декодиране на това, което чувате. Ние правим разлика между пасивно и активно слушане.
Пасивно слушане- можете да кажете, че това е просто слушане. Ние се занимаваме с пасивно слушане, когато мотивацията на слушателя е на много ниско ниво, буквално казано - слушателят не се интересува от информацията (или дори говорещия), или мислите му са заети с нещо друго и той не може да фокусира вниманието си достатъчно на съобщението.
Активно слушане- в този случай умът на слушателя е фокусиран и използван в много по-голяма степен. Слушателят не само обработва чутата информация, но и е в състояние да се запознае едновременно с възгледите, отношението или чувствата на говорещия. Той следва нейната линия на мисли. И в този момент той получава и също така използва невербална комуникация.
Разбира израженията на лицето и жестовете на говорещия и се перифразира, за да подчертае сътрудничеството / разбирането му с говорещия. Всичко това води не само до предаване и правилно приемане на вербално съобщение, но и комуникация на ниво емоции и чувства. Да говориш за чувства не е лесно.
Често при запитване "Какво чувстваш?" не можем да отговорим. Трудно е да изразите своите възгледи и мнения, както и душевното състояние в същото време. Следователно вербалната комуникация трябва да бъде допълнена с невербална комуникация, така че комуникацията между хората да е пълна.
Комуникационни бариери
Понякога се случва предаването на информация да е нарушено. Бариери, които се появяват начрез предаването на съобщението, т.е. комуникационен шум, може да бъде физически или психологически, напр.
- Културни различия- те се състоят във факта, че всеки човек е възпитаван в различна среда, различна политическа ситуация, в различна култура и освен това е обременен със своята собствена багаж от преживявания. Следователно едно и също послание може да бъде възприето напълно различно от различните хора. Например в България "кимане" означава отрицателно и т.н.
- Трудности във възприятието- съобщението може да бъде нарушено от факта, че събеседникът говори твърде бързо, неясно, използва умствени съкращения, които са неразбираеми за нас.
- Стереотипи- например, ние слушаме по-охотно и внимателно някой, който в известен смисъл е авторитет за нас, отколкото някой, за когото не ни пука твърде много . Струва ни се, че първият може да предостави забележителна информация, докато вторият „не знае“.
- Благополучие- нашата собствена форма, както физическа, така и психическа, може да повлияе на нивото на нашата концентрация, мотивация, доброта и т.н.
- Селективност на вниманието- ние улавяме само детайлите, които ни интересуват от даденото съобщение. Концентрирането върху определени теми може сериозно да изкриви предадената информация.
- Неспособност за децентриране- с други думи, липса на емпатия. Някой, който съсредоточава цялото си съзнание върху себе си, е неспособен да възприеме гледна точка, различна от собствената си. Възможно е напълно да разберете събеседника, като приемете неговата/нейната гледна точка.