Отслабената имунна система няма да реагира правилно на ваксинацията. Това важи особено за възрастните хора и хронично болните. Имунолозите казват, че с напредването на възрастта имунната ви система се „изхабява“. - каза проф. Piotr Trzonkowski, имунолог от Медицинския университет в Гданск.
Проф. Пьотр Трзонковски участва в онлайн дебат, организиран от Фондацията за полска наука, озаглавен: „Защо правилно ваксинираните хора понякога страдат от COVID-19?“. Експертът припомни естествения процес на стареене, който влияе върху ефективността на медицинските лечения, включително ваксинациите.
„Имунолозите казват, че с възрастта имунната система + се износва +. С напредването на възрастта губим тимуса – органът, който произвежда Т клетки – отговорни за клетъчния имунитет в тялото. Те също така помагат за генериране на имунитет след ваксинация“, каза проф. Тржонковски. Той се позова и на друг механизъм, който регулира отговора на имунната система – т.нар "Провъзпалителна готовност на тялото".
„Възрастните хора имат високо ниво на провъзпалителни цитокини в организма, отговорни за т.нар. „Цитокинова буря“. Ако сравним 20-годишен и 80-годишен, нормалните физиологични нива на провъзпалителни цитокини при 80-годишен са толкова високи, че биха причинили сепсис при 20-годишен… стар. Така че желанието за навлизане в цитокинова буря и хеморагична пневмония след инфекция е много по-голямо. Това са причините, поради които възрастните хора реагират лошо на ваксинациите, а когато се разболеят, се разболяват сериозно“, обясни той. Той припомни, че основната роля на ваксината е да предпазва от хоспитализация и смърт. "Имаше проучване на 100-годишни в Италия, което показва, че възрастните хора се разболяват, но ваксината - в случая грипната - ги предпазва от смърт", каза проф. Тржонковски.
Имунологът обсъди и случаите на хронично болни млади хора, чиято имунна система не реагира на ваксинация. „Тук условията са продиктувани от естеството на заболяването. При някои пациенти, които приемат имуносупресивни лекарства, имунната система няма да реагира, тъй като лекарствата инхибират нейното действие“, каза проф. Тржонковски.
Както добави той, той беше изненадан от тежкото положение на бъбречно болните. „В пандемия тя ме изненадаположението на хората с хронична бъбречна недостатъчност - това са хора, които са практически безпомощни, когато става въпрос за контакт с вируса SARS-CoV-2. Първите доклади още преди да се появи ваксината казват, че 25 процента. хората на диализа починаха след заразяване с коронавирус. Нашите изследвания показват, че имунизацията при тези хора създава имунитет и си струва да бъдете ваксинирани. Следователно четвъртата доза вече е налична за тези хора, което значително повишава ефективността на ваксинациите“, каза проф. Тржонковски.
По време на срещата проф. Михал Вит, генетик и молекулен биолог, директор на Института по човешка генетика на Полската академия на науките в Познан, напомни, че не бива да се очаква 100 процента. ефективността на всяка ваксина.
„Медицината не е открила такива лекарства, които да действат на 100 процента. Бихме искали да го направим, но все още не се е случило. Знаем, че ваксините на пазара имат ограничен начин на действие. Знаем, че ваксината срещу грип е 40-60 процента ефективна, ваксината срещу тетанус е 90 процента ефективна, а ваксината срещу коклюш е 70 процента ефективна. Тези диапазони са различни във всеки отделен случай“ – спомена проф. Witt. Той също така добави информация от учебник по генетика, за да помогне да се разбере защо всеки реагира по различен начин на лекарства и ваксинации.
„Генетиката означава, че всеки от нас е различен и всеки от нас има различно оборудване – различен генетичен профил – също по отношение на гените, които определят имунната резистентност. Следователно ние реагираме различно. Трябва също да вземете предвид начина на живот, в който се намираме, и с какви други болести се борим. Имунната система не работи еднакво през цялото време – тя има своите възходи и падения – в зависимост от това как и с какво е атакувана (напр. с други инфекции)“ – каза проф. Михал Вит.
Дебатът се проведе като част от кампанията „Да се доверим на науката“ – цикъл, иницииран от Фондацията за полска наука през 2022 г.