Глухотата (загуба на слуха), независимо дали е внезапна или постепенна, винаги трябва да ви накара да посетите лекар възможно най-скоро. Някои причини за глухота са сериозни състояния, като рак или множествена склероза, които могат да доведат до необратима загуба на слуха. Разберете какво причинява глухота.

Глухота , т.е.загуба на слуха,в повечето случаи настъпва постепенно. Изследванията показват, че честотата на бавната загуба на слуха се увеличава с възрастта. При деца под 18 години е <2%. При хора над 65 години - над 30%, а над 75 - 40-50%. Рядко<2 proc. U ludzi w wieku powyżej 65 lat - ponad 30 proc., natomiast po 75. roku życia - 40-50 proc. Rzadko diagnozowana jest внезапна глухотае тежко сензорно увреждане на слуха, което се развива в рамките на няколко часа или се открива скоро след събуждане. В този случай загубата на слуха първоначално обикновено е от едната страна (освен тази, причинена от някои лекарства) и може да бъде от лека до тежка по интензитет. Причините за внезапна глухота обикновено се различават от тези, които причиняват хронична загуба на слуха.

Глухота (загуба на слуха) - как се случва?

Околните звуци се улавят от външното ухо. След това под формата на звукови вълни те достигат до средното ухо през слуховия канал. Там, благодарение на трите слухови кости (чук, наковалня и стреме), те се трансформират в електрически импулси. Те стимулират слуховите рецептори във вътрешното ухо, за да могат да пътуват през вестибулокохлеарния нерв (VIII черепно-мозъчен нерв) до ядрата в мозъчния ствол. Тези ядра действат като посредник в потока от информация за слуховия стимул към първичната слухова кора, разположена в темпоралния лоб. Дисфункция на едно от изброените по-горе компоненти могат да причинят глухота.

ПРОВЕРКА>>Външно, вътрешно и средно ухо - структура

Глухота (загуба на слуха) - кондуктивна и сензорна

Кондуктивната глухота е резултат от промени във външния ушен канал, тъпанчето или средното ухо. Тези промени възпрепятстват правилното предаване на звуци към вътрешното ухо.

Сензореврална глухота възниква в резултат на увреждане на вътрешното ухо (сензорна глухота) или на осмия нервчерепна, т.е. слухова (невро-деривативна глухота). Сензорната загуба на слуха може да бъде обратима и рядко е животозастрашаваща. Неврогенната загуба на слуха, от друга страна, рядко се обръща и може да бъде причинена от наличието на животозастрашаващи състояния.

Кондуктивна глухота (загуба на слуха) - причинява

Причината за кондуктивна глухота може да е запушване на външния ушен канал, например от ушна кал (т.нар. калъф за кал), чуждо тяло, възпаление на външното ухо (т.нар. ухо на плувеца), по-рядко от тумор.

Кондуктивна загуба на слуха в средното ухо може да бъде причинена от:

  • остър среден отит е най-честата причина за временна загуба на слуха при деца. Ако не се лекува, може да доведе до постоянна глухота, особено ако се развие холестеатом (възпаление на бучки);
  • ексудативен среден отит - има болка или усещане за пълнота в ухото, понякога шум в ушите, променен вид на тъпанчето. Рисковите фактори са остър среден отит или други възпалителни състояния, които допринасят за това заболяване;
  • хроничен отит на средното ухо - характерно е продължително изтичане от ухото, обикновено видима перфорация (перфорация) на тъпанчето, наличие на изменения във външния слухов канал, понякога наличие на холестеатом;
  • травма на ухото - често видима перфорация на тъпанчето и/или наличие на кръв извън него;
  • отосклероза - дисфункция на слуховите костици (често свързана с бременност);
  • тумори (доброкачествени или злокачествени) - характеристика еедностранна глухота;

Сензореврална глухота (загуба на слуха) - причинява

Сензореврална загуба на слуха, т.е. загуба на слуха на вътрешното ухо, може да бъде причинена от:

  • генетични заболявания (напр. мутация на конексин 28, синдром на Ваарденбург) - при синдрома на Ваарденбург понякога се появяват бели ивици коса на челото или очите с различен цвят;
  • излагане на силни звуци - някои пациенти също развиват шум в ушите. В този случай загубата на слуха е временна, освен ако тъпанчето и костите не са повредени и продължава няколко часа или дни;
  • старческо увреждане на слуха (пресбиакуза) - прогресивнодвустранна загуба на слуха ;
  • инфекция, например менингит, гноен лабиринтит;
  • автоимунни заболявания, например ревматоиден артрит, латерална амиотрофична склероза;
  • Болест на Мениер - след всяка атака на болестта, загуба на слуха (обикновено едностранна)шум в ушите и световъртеж също са характерни;
  • баротравма (баротравма) - преминаване през внезапни промени в околното налягане. Понякога има силна болка и световъртеж. В този случай рисковите фактори за развитие на глуха са предходен епизод на загуба на слуха и/или загуба на слуха при близки роднини;
  • травма на главата (с фрактура на основата на черепа или сътресение на кохлеята - най-важната част на вътрешното ухо) - нарушения на лабиринта (повишено замаяност с усещане за въртене или линейно движение), понякога дефекти на лицето или тригеминален нерв;

Рецепционната глухота може да бъде причинена и от т.нар ототоксични лекарства (причиняващи увреждане на вътрешното ухо), напр. ацетилсалицилова киселина, аминогликозиди, ванкомицин, цисплатин, фуроземид, етакринова киселина, хинин.

Неврогенна глухота (загуба на слуха) - причинява

  • тумори на пост-мозъчния ъгъл (напр. неврома на слуховия нерв, менингиома) - има едностранна глухота, често с шум в ушите, вестибуларни нарушения (трудна ориентация в тъмното, световъртеж), понякога дефекти в лицев нерв или тристранен нерв;
  • демиелинизиращи заболявания, например множествена склероза - характерна е едностранната глухота, а също така се появяват и мултифокални симптоми. Тези заболявания периодично се увеличават и изчезват;

Внезапна глухота - причини за внезапна глухота

Внезапната глухота може да има идиопатичен произход, което означава, че не е напълно ясно какво я причинява. В такива случаи обикновено се подозира:

  • вирусна инфекция (особено херпес симплекс вирус);
  • пароксизмални автоимунни заболявания;
  • рязко запушване на малките съдове на вътрешното ухо;

Очевидните причини включват:

  • остри инфекции, например бактериален менингит, лаймска болест, епидемичен паротит, т.е. паротит, херпес зостер. Внезапна загуба на слуха може да възникне по време на острата фаза на заболяването или веднага след приключването му;
  • сериозна травма на главата - с фрактура на темпоралната кост или комбинирана с кохлеарна травма след силно сътресение;
  • травма на ухото, включително баротравма при гмуркане на голяма дълбочина, или насилствено усилие (като вдигане на тежести), причиняващо парафилактична фистула между средното и вътрешното ухо, което води до внезапна глухота. Парафитната фистула също може да бъде вродена, причинявайки внезапна загуба на слуха спонтанно или отдолувлиянието на наранявания или големи промени в околното налягане;
  • ww. ототоксичните лекарства могат да доведат до глухота дори един ден след приемането им, особено ако са предозирани;

Причините за глухота може да са латентни, т.е. глухотата може да бъде отделен първи симптом на определени състояния, които обикновено се проявяват по различен начин:

  • акустична неврома;
  • автоимунни нарушения, напр. синдром на Коган, различни форми на васкулит;
  • мозъчен инсулт;
  • болест на Мениер;
  • множествена склероза;
  • реактивиране на сифилитична инфекция при HIV-инфектирани;
  • редки хематологични нарушения - макроглобулинемия на Валденстрьом, сърповидно-клетъчна анемия и някои форми на левкемия;

Въз основа на: Ръководството на Merck. Клинични симптоми: Практическо ръководство за диагностика и терапия, стр. изд. Porter R., Kaplan J., Homeier B., Вроцлав 2010

Категория:

ENT