Сърцебиенето е неприятно, субективно усещане за осезаем, променен сърдечен ритъм, най-често описван от пациентите като усещане за ускорен, засилен или неравномерен сърдечен ритъм. Това е симптом, който е едно от най-честите заболявания и причини за посещение на семеен лекар.

Сърцебиене: причинява

Основните причини за сърцебиене са:

A) сърдечни заболявания, по-точно нарушения на неговия ритъм или провеждане на електрически импулси, както и органични заболявания на сърдечния мускул:

  • предсърдно мъждене
  • предсърдно трептене
  • чести допълнителни стимулации от суправентрикуларен или вентрикуларен произход
  • камерна тахикардия
  • суправентрикуларна тахикардия
  • исхемична болест на сърцето
  • сърдечна недостатъчност
  • перикардит
  • кардиомиопатии
  • вродено сърдечно заболяване

B) психични разстройства, които включват главно панически атаки и атаки на паника, но сърцебиене се съобщава и от пациенти, страдащи от невроза, депресия и хипохондрични разстройства

C) стимуланти и лекарства често причиняват усещане за сърцебиене. Психоактивни вещества като алкохол, никотин или кофеин са отговорни до голяма степен за появата му, но не можем да забравим за психостимулантите като кокаин или амфетамин, и популярните лекарства, включително адреналин, теофилин, бета-блокери или бета2-миметици

D) метаболитни и хормонални нарушения, чието протичане често се съобщава за сърцебиене, са хипертиреоидизъм, феохромоцитом, менопауза, хипогликемия и електролитни нарушения

E) анемия

F) треска

G) бременност

H) мигрена

Сърцебиенеможе да се появи както при здрави хора, така и да бъде първият симптом на органично сърдечно заболяване. Струва си да се отбележи обаче, че този субективен симптом, за съжаление, не корелира добре с действителните аритмии и нарушения на сърдечната честота.

Физиологично здравите хора не усещат сърдечния си ритъм, когато почиват. Те могат да изпитат преходно усещане за нередовно, ускорено действие или силно биене на сърцето по време наупражнения, под влияние на силни емоции или стресови ситуации, а също така да бъдат страничен ефект от лекарства.

Няма сърдечни аритмии при повечето докладвани сърцебиене.

Механизъм на сърцебиене

Сърцебиенето най-често възниква поради нарушение в образуването на стимул в синоатриалния възел на сърцето, т.е. електрически импулс, причиняващ свиване на сърдечния мускул или неговата анормална проводимост в стимуло-проводящата система на сърцето.

Сърцебиене: клинично отделение

Усещането за сърцебиене се разделя според времето на неговото начало на пароксизмални сърцебиене, които се характеризират с внезапно начало и рязък край, и непароксизмални сърцебиене, които се увеличават бавно, постепенно и постепенно изчезват. Има и разделение на сърцебиене, дължащо се на ритъма на сърцебиене - редовно и неравномерно сърцебиене.

Симптоми на сърцебиене

Симптомите, свързани със сърцебиене, които пациентите често съобщават на личните си лекари, включват умора, учестено дишане, виене на свят и повишено изпотяване. Пациентите може да изпитват недостиг на въздух и да имат проблеми с баланса и дори да се чувстват припаднали или припаднали. Някои хора съобщават за дискомфорт в гърдите.

Сърцебиене: диагноза

Сърцебиенето е субективно усещане, съобщавано от пациента. Може да се усети както когато сърдечната честота е наистина по-бърза, по-интензивна и неравномерна, така и когато няма обективна промяна в сърдечния ритъм.

Ето защо е толкова важно да вземете внимателно интервю и да извършите лабораторни изследвания, за да определите причинителя на сърцебиене.

Обърнете внимание на резултатите от специализирани кръвни изследвания, като йонограма (оценка на нивата на натрий, калий, калций и магнезий в периферната кръв) и нивата на тироид-стимулиращия хормон (TSH) и хормоните на щитовидната жлеза (тироксин, трийодтиронин).

За по-нататъшна диагностика се използват електрокардиография в покой (ЕКГ), холтер мониториране (състоящ се от много часове ЕКГ запис при пациенти с нормална ежедневна активност) и ехокардиография (т.е. ултразвуково изследване на сърцето).

Заслужава да се отбележи обаче, че много често усещането за сърцебиене е психологическо и е невъзможно да се установи причината за докладваните заболявания.

Сърцебиене: диагноза

Решението за започване на лечението се взема от лекаря въз основа на интервю, физически преглед на пациента исъщо резултатите от лабораторни и ехокардиографски изследвания.

Често, за да се установи диагнозата и да се използва терапията, е необходимо да се консултирате със специалист психиатър или кардиолог, който ще прецени възможните индикации за фармакотерапия.

Когато сърцебиене е единственият симптом на заболяването, представен от пациента и прегледите не показват отклонения от нормата, лекарите често се отказват от използването на специализирани лекарства и препоръчват щадящ начин на живот, избягване на прекомерен стрес, пиене на силни напитки кафе, чай или алкохол, извършване на упражнения за релаксация и терапия с психолог.

Категория:

Кардиология