Аноргазмията е невъзможността за постигане на оргазъм въпреки сексуалната възбуда на жената. Понякога се причинява от, например, дефицит на тестостерон и естрогени и излишък на прогестерон. Разберете какво причинява аноргазмия и до какво може да доведе.

Какво е аноргазмия?

Аноргазмиятае болест, за нея говорим, когато жената не може да постигне оргазъм, въпреки сексуалната възбуда на жената и приемането на партньора. Понякога се причинява от хормони, например дефицит на тестостерон и естроген, излишък на прогестерон и пристрастяване.

Има и психологически причини, вкл. преживяване на сексуално насилие, силна нужда от доминация. Оргазмичните дисфункции са ситуативни по природа и възникват при определени обстоятелства или при полов акт с определени партньори, което обяснява психологическия им произход.

Изследванията показват, че 1 от 5 жени в света има проблем със сексуалното удовлетворение.

Физиологични причини за аноргазмия

Соматичните фактори, причиняващи аноргазмия, са:

  • Вродени или придобити дефекти на репродуктивния орган, например статика на матката, вродени дефекти на вагината,
  • хормонални нарушения, понижаващи либидото, напр. дисфункция на щитовидната жлеза, хиперпролактинемия, хипоестрогенизъм,
  • неврологични нарушения - например увреждане на вулвата, наранявания на гръбначния мозък,
  • нарушения след операция,
  • промени след раждане,
  • възпаление в пикочо-половите органи,
  • хипотония,
  • липса на контрактилитет на Кегел,
  • промени в менопаузата

Соматичните причини за аноргазмия се лекуват според принципите, известни в гинекологията или ендокринологията. При лечението на аноргазмия обучението по мастурбация е полезно, което улеснява откриването на начини за стимулиране на ерогенните сфери на жената. Слабостта на Кегел може да се лекува с упражнения за ритмично стягане и отпускане на група мускули в перинеума.

Психологически причини за аноргазмия

Психогенни фактори:

  • травматични сексуални преживявания в детството,
  • състояния на тревожност, съпътстващи полов акт: страх от бременност, липса на интимност при осъществяване на полов акт,
  • временно намаляване на сексуалното желание - например лошо настроение, физическо и психическо изтощение
  • конфликтна любов, несъответствие между партньораемоционални и сексуални, чувства към човек, различен от този, с когото сте близки
  • конфликти във връзката в зависимост от партньора - липса на благоприятни условия у мъжа, ниска еротична култура, по-рядко - неуспешен избор на партньор, желание на мъжа да доминира във връзката
  • отвращение към партньор

Психологическата аноргазмия се лекува чрез пресъздаване на оптималните условия за оргазъм. Много често срещана причина са некоректните взаимоотношения между партньорите. Следователно терапията най-често започва с възстановяване на партньорските връзки и сексуално възпитание на партньора.

Препоръчително е да му предоставите знания за възможността за стимулиране на пространството на Графенберг (точка G) и едновременното стимулиране на вагината и клитора, стимулиране на шийката на матката при дълбоки фрикционни движения. Също така се препоръчва да разширите и разнообразите любовната игра, за да възбудите партньора си повече.

Позицията "тя горе" е най-изгодна, защото тогава пенисът стимулира предната стена на влагалището, където има много чувствителна G-точка (прибл. 5 см от входа на влагалището).

Културни фактори, свързани с аноргазмията

Строгото пуританско възпитание на най-близкото обкръжение, липсата на подходящи познания за сексуалността на жената, надценената роля на оргазма за удовлетворение в партньорските отношения са поредица от фактори, които е трудно да се диагностицират, но въпреки това допринасят за обострянето на заболяванията. За такива причини си струва да говорите с психолог.

До какво може да доведе аноргазмията?

Невъзможност за постигане на оргазъм при наличието на силна сексуална нужда на жената може да доведе до множество разстройства:

  • психологически - истерично-невростеничен,
  • соматичен - дълготрайната пасивна конгестия в областта на тазовите органи води до хипертрофия в мускулната част на шийката на матката и хипертрофия на съединителната тъкан на париетала.

Затова си струва да се консултирате с гинеколог възможно най-скоро.