Хипопаратиреоидизмът е намаляване на активността на паращитовидните жлези. Има различни причини за това, поради което има няколко вида хипопаратиреоидизъм – първичен, вторичен и псевдохипопаратиреоидизъм. Симптомите на хипопаратиреоидизъм могат да засегнат множество системи и органи. Научете как се развива хипопаратироидизъм, симптомите на хипопаратироидизъм, усложненията на хипопаратироидизма и диагностиката и лечението на хипопаратиреоидизма.

Хипопаратиреоидизъме състояние, което означава намалена активност на паращитовидните жлези. Ефектът от хипопаратиреоидизма е намаляване на производството на паратироиден хормон. Понижаването на нивото на паратироидния хормон оказва голямо влияние върху калциево-фосфатния баланс – нивото на калция намалява и нивото на фосфата в кръвта се повишава. Калцият играе огромна роля в регулирането на работата на мускулните клетки и нервните клетки. Дефицитът на калций, който е един от основните ефекти на хипопаратиреоидизма, причинява множество симптоми в мускулите и нервната система. Ефектите от хипопаратиреоидизма засягат функционирането на цялото тяло.

Паращитовидните жлези са група от малки жлези, разположени - както подсказва името - до щитовидната жлеза, пред шията. Човек обикновено има 4 паращитовидни жлези със среден размер 3-5 мм. Паращитовидните жлези са ендокринни жлези и следователно основната им функция е да произвеждат хормони. Най-важният хормон, произвеждан от паращитовидните жлези, е паратироидният хормон (PTH).

Паращитовидните жлези регулират нивата на калций и фосфат в тялото чрез паратироиден хормон. Дейността на паращитовидните жлези засяга преди всичко онези органи, които играят роля в калциево-фосфатния баланс на организма. Те включват: кости (основният склад на калций и фосфати), стомашно-чревния тракт (източник на калций и фосфати, абсорбирани от храната) и бъбреците (отговорни за отделянето им с урината). Паратироидният хормон, произвеждан от паращитовидните жлези, повишава нивото на калция и понижава нивото на фосфатите в кръвта.

Хипопаратиреоидизъм - видове и причини

Хипопаратиреоидизмът може да възникне по няколко различни начина. Ние разделяме хипопаратиреоидизма на първичен - свързан с директна дисфункция на паращитовидните жлези, и вторичен - в резултат надруги заболявания.

Има и трети тип - предполагаем хипопаратиреоидизъм. Това е състояние, при което паращитовидните жлези функционират правилно и отделят паратироиден хормон, но дейността му е блокирана. Псевдохипопаратироидизмът е известен също като резистентност към паратироиден хормон.

Първичният хипопаратиреоидизъм е състояние, при което паращитовидните жлези липсват или са унищожени от болестен процес. Липсата на паращитовидни жлези може да бъде вродено заболяване, в който случай хипопаратиреоидизмът се появява скоро след раждането.

Понякога паращитовидните жлези могат да бъдат увредени в хода на хронични състояния. Това се случва например в резултат на някои автоимунни заболявания, когато имунната система на човека разпознава собствените си органи като чужди и се стреми да ги унищожи. Въпреки това, най-честата причина за хипопаратиреоидизъм са ятрогенните фактори, т.е. фактори, свързани с лечението.

Паращитовидните жлези са много малки жлези, често скрити в паренхима на щитовидната жлеза. Всякакви интервенции в областта на шията, като операция или предишна радиация, могат да увредят паращитовидните жлези.

Паращитовидните жлези се отстраняват много често по време на операция за отстраняване на щитовидната жлеза (например поради рак) - технически е невъзможно да се спасят по време на процедурата. Следоперативният хипопаратиреоидизъм може да бъде временен, но ако паращитовидните жлези бъдат отстранени за постоянно, хипопаратиреоидизмът ще бъде постоянен.

Вторичният хипопаратиреоидизъм е състояние, при което активността на паращитовидната жлеза е намалена от други медицински състояния или метаболитни нарушения. Вторичният хипопаратиреоидизъм най-често се причинява от повишени нива на калций в кръвта. Работата на паращитовидната жлеза е да повишава нивата на калций.

Обаче, ако нивото на калция по някаква причина вече е високо, паращитовидните жлези стават временно "ненужни" - тяхната дейност спира и производството на паратироиден хормон намалява. Това състояние се нарича вторичен хипопаратиреоидизъм.

Хипопаратиреоидизъм - Симптоми

Хипопаратиреоидизмът води до намаляване на нивото на калций в кръвта. Калцият е един от най-важните елементи в нашето тяло – необходим е за правилното функциониране на всички органи и клетки.

Една от основните функции на калция е да регулира сътрудничеството между нервната и мускулната системи. Калцият е отговорен за предаването на нервните импулси към мускулите, като по този начин инициира тяхното свиване.

Ранният страх от хипопаратиреоидизъм се дължи главно на спад в нивотокалций в кръвта. Това състояние води до нарушения на нервно-мускулната регулация, които в медицината се наричат ​​тетания.

Тетанията може да се прояви като болезнени мускулни спазми (особено на крайниците и лицето) и усещане за неприятно изтръпване и изтръпване на кожата около устата и върховете на пръстите. Мускулните контракции при тетанията могат да доведат до характерното ръкообразно положение на т.нар ръка на акушер (пълно разтягане на палеца, показалеца и средния пръст и пълно извиване на 4-ти и 5-ти пръсти).

Остър пристъп на тетания може да бъде придружен от много допълнителни симптоми: гадене и повръщане, зрителни нарушения, повишена честота на дишане, главоболие и коремна болка, както и сърдечни аритмии.

Пълна тетания обикновено се развива, когато има внезапно и сериозно спадане на калция в кръвта. Това се случва например поради следоперативен хипопаратироидизъм, когато отстранените паращитовидни жлези внезапно престанат да произвеждат паратироиден хормон.

Струва си да запомним обаче, че хипопаратиреоидизмът може да се развива хронично и постепенно. Въпреки значителното намаляване на нивата на калций, тялото частично се приспособява към него - симптомите на тетания са по-малко интензивни или почти невидими (т.нар. латентна тетания).

Хипопаратиреоидизмът може да бъде труден за диагностициране. Клиничната картина е доминирана от неспецифични симптоми, като главоболие, депресивно настроение или хронична умора.

Хроничното понижаване на нивата на калций води до промени в кожата и нейните придатъци. Дългосрочният хипопаратиреоидизъм може да причини суха кожа, повишена чупливост на ноктите и загуба на коса. Понякога единственият симптом на хроничен хипопаратиреоидизъм са психиатрични разстройства (например деменция, депресия или невротични разстройства).

Хипопаратиреоидизъм - диагноза

Диагнозата на хипопаратиреоидизъм се основава предимно на медицинската история, физикален преглед и резултатите от лабораторни изследвания. Паращитовидните жлези са толкова малки, че техните образни тестове не са полезни за диагностика. Много по-важно е да се оцени активността на паращитовидните жлези чрез измерване на концентрацията на паратироидния хормон в кръвта.

В много случаи може първоначално да се подозира хипопаратиреоидизъм въз основа на медицинска история и типични клинични симптоми. Например, операцията в областта на шията и последващите симптоми на тетания показват голяма вероятност от следоперативен хипопаратиреоидизъм. Хроничният хипопаратиреоидизъм може да бъде леко симптоматичен и следователно диагнозата трябва да бъде подкрепена от обективни факторирезултати от лабораторни изследвания.

Основата за диагностициране на хипопаратиреоидизъм са кръвни изследвания, при които се определят нивата на калций, фосфат и паратироиден хормон. При хипопаратироидизъм нивото на паратироидния хормон пада под долната граница на нормата.

Първичният хипопаратиреоидизъм води до намаляване на калция (хипокалциемия) и повишаване на нивото на фосфат (хиперфосфатемия) в кръвта. При вторичен хипопаратироидизъм нивата на паратироидния хормон се понижават поради първоначално повишено ниво на калций.

Кръвните нива на калций, фосфат и паратироиден хормон са достатъчни за поставяне на диагноза хипопаратиреоидизъм. Вашият лекар може да назначи допълнителни изследвания на урината, за да потвърди диагнозата.

При първичен хипопаратиреоидизъм, екскрецията на калций с урината се увеличава и фосфатът намалява, поради дефицит на паратироиден хормон. Прилагането на паратироиден хормон на пациента води до повишаване на нивото на фосфат в урината. Положителен резултат от такъв тест, наречен тест на Елсуърт-Хауърд, потвърждава диагнозата първичен хипопаратиреоидизъм.

При наличие на определени клинични симптоми, лекарят може да назначи допълнителни диагностични изследвания. Подозрението за аритмии е индикация за ЕКГ и оценка на сърдечната честота и редовност.

Ако пациентът има мускулни симптоми, показващи вероятността от тетания, лекарят може да назначи т.нар. ЕМГ (електромиографски) тест за оценка на нервно-мускулната проводимост. По време на ЕМГ теста може да се направи тест за тетания, за да се потвърди или отхвърли диагнозата.

Неврологични или психиатрични симптоми в хода на хипопаратиреоидизъм са индикация за образни тестове на централната нервна система. Типична картина на хипопаратиреоидизъм са огнища на интрацеребрални калцификации (в областта на така наречените ядра на основата на мозъка).

Хипопаратиреоидизъм - лечение

Лечението на хипопаратиреоидизъм е предимно симптоматично. Ако е имало необратимо увреждане или отстраняване на паращитовидните жлези, възстановяването на тяхната функция е невъзможно. Основните ефекти на хипопаратиреоидизма са дефицит на калций и излишък на фосфат в кръвта.

Лечението е насочено към коригиране на тези нарушения. За постигане на целевата концентрация на калций е необходим продължителен прием на калциеви препарати. В случай на много висок дефицит и тежки клинични симптоми (тетания), може да се наложи интравенозно приложение на калций.

Възможна е само калциева компенсацияс правилните стойности на витамин D3 и магнезий в кръвта, следователно, в случай на техния дефицит е необходимо подходящо допълване.

Излишъкът от фосфат се лекува чрез промяна на менюто (намаляване на храни с високо съдържание на фосфати, като мляко, сирене, яйчни жълтъци, месни продукти, консерви, риба) и използване на лекарства, които намаляват усвояването на фосфат от стомашно-чревния тракт

Ако описаните методи не доведат до очакваните резултати и калциево-фосфатният баланс остане небалансиран, се прилага медикамент, допълващ нивото на паратироидния хормон - т.нар. човешки рекомбинантен паратироиден хормон (лекарство Natpara).

Показание за употребата му е хипопаратиреоидизъм, резистентен към стандартно лечение, както и наличието на усложнения от заболяването. Препаратът е регистриран за употреба в Европейския съюз, но най-големият му недостатък е много високата му цена.

Категория:

Здраве