Хората, които са имали COVID-19, може да имат респираторни увреждания. Някои от тях изпитват необратими изменения в белите дробове, причиняващи трайно ограничаване на дихателните резерви и дихателна недостатъчност – предупреждава пулмологът д-р хаб. Robert Kieszko, MD, PhD. Проблемът засяга пациенти след тежък курс на COVID-19.
Както беше подчертано в интервю за полската агенция за пресата, д-р хаб. n.med. Robert Kieszko, заместник-ръководител на катедрата по пневмонология, онкология и алергология, SPSK4 в Люблин, най-честият симптом при тежък COVID-19 е пневмония и белодробен емболизъм.
"Тази пневмония е интерстициална, по време на която алвеолите се инфилтрират от възпалителни клетки. Това е придружено от друг проблем, тъй като има и чести съдови ендотелни възпаления, интраваскуларна коагулация и образуване на кръвни съсиреци и следователно до белодробна емболия "- обясни пулмологът.
Експертът добави, че някои пациенти изпитват т.нар цитокинова буря, т.е. прекомерно освобождаване на цитокини от имунната система, което разрушава белодробния паренхим и води до белодробна фиброза. „Ако в белодробния паренхим нарасне съединителна тъкан, имаме работа с необратима фиброза, която води до трайно ограничаване на дихателните резерви на пациента. Последицата от увреждане на белите дробове е дихателна недостатъчност, тоест намалено парциално налягане на кислорода в кръвта и ограничена двигателна способност. С други думи, пациентът често се превръща в дихателна недостатъчност “- отбеляза д-р Хаб. n. med. Kieszko.
Сред другите поствидни усложнения в дихателната система, експертът включва, наред с други, бронхиална хиперреактивност, както и обезпокоителна и изморителна кашлица.
Пулмологът посочи, че освен в инфекциозните, пациентите с COVID-19 най-често се лекуват в белодробни отделения, които са трансформирани в covid отделения. „Това се дължи на факта, че белодробните отделения са наследство от фтизиатрията, т.е. туберкулозни отделения, които по епидемични причини обикновено се намираха в отделни сгради, така че сега е най-лесно да се присъедини такова инфекциозно отделение“ – каза зам. Отделение по пневмонология, онкология и алергология SPSK4 в Люблин
Той подчерта, че поради пандемията от COVID-19,Повечето от пулмологичните отделения в региона не функционират напълно поради преобразуването на цели отделения или части от тях в отделения, занимаващи се с лечение на инфекции с COVID-19.
„Следователно няма места за планирани белодробни пациенти в диагностиката и лечението на респираторни заболявания. Това включва например диагностициране на рак на белия дроб, лечение на обостряне на хронична обструктивна белодробна болест, бронхиална астма или идиопатична белодробна болест. фиброза" - изчисли докторът.
Запитан за последствията от липсата на достъп до лечение за пациенти с белодробни заболявания, различни от COVID-19, той отговори, че „това ще намали възможността за правилно лечение на хронични респираторни заболявания“. „Далечните последици от този провал на здравната система ще бъдат влошаване на качеството и съкращаване на продължителността на живота на пациентите. Мисля, че ще го наблюдаваме през следващите години, но вече имаме излишък от смъртни случаи. , не само заради епидемии“ – обясни д-р. n. med. Kieszko.
Според експерта, въпреки епидемията, болниците се опитват да предоставят диагностика на пациенти с респираторни заболявания. В клиниката в Люблин има лаборатория за бронхоскопия, където ежедневно се извършват до шест бронхоскопски изследвания с щипкова и игла аспирационна биопсия под контрола на ендобронхиален ултразвук, което позволява диагностициране на рак на белия дроб и други респираторни заболявания.
"В нашата болница два етажа - 28 легла - пулмологични клиники в момента са посветени на заразените с COVID-19, а един етаж, тоест 16 легла, за лечение на пациенти с рак на белия дроб. Не можем да отлагаме такова лечение Разполагаме и с еднодневно отделение за лечение на рак на белия дроб, което обслужва десетина пациенти всеки ден“ – подчерта пулмологът.