- Какви са причините за арахнофобията?
- Симптоми на арахнофобия (страх от паяци)
- Лечение на лекарството срещу паяци
Арахнофобията, или страхът от паяци, се проявява в паника и парализиращ страх, чувство за заплаха и нарастваща тревожност, придружени от чувство на отвращение и отвращение. Арахнофобията е една от най-честите фобии в света. За щастие има терапевтични методи за ефективно лечение на страха от паяк.
Арахнофобия(на гръцки за "arachne" - "паяк" и "phobia" - "страх") може да бъде повече или по-малко тежка, но човек, страдащ от този тип тревожността не само се страхува при вида на паяк, но и има изкривена представа за паяка.
Неприятните усещания се причиняват от появата на паякообразен, но и от вярата, че е опасен, коварен и застрашава здравето и дори живота. Хората със силен страх от паяци дори не трябва да ги виждат със собствените си очи, достатъчно е да си представят например паяк, който ходи по ръката им или се заплита в косите им, за да ги накара да изпитат непреодолим страх. Освен това, както са показали изследователи от Държавния университет в Охайо, арахнофобията причинява промяна на възприятието на обекта, което причинява безпокойство. Въз основа на изследването се оказа, че хората, страдащи от този вид фобия, възприемат паяците като много по-големи, отколкото са в действителност, което допълнително засилва страха им.
Какви са причините за арахнофобията?
Учените са съгласни, че по-голямата част от случаите на арахнофобия започват в детството. Дете може да се уплаши от паяци, например от по-големи братя и сестри или връстници.
Безпокойството може също да е резултат от наблюдение на поведението на възрастните и дублиране на страх. Ако родителите реагират със страх, отвращение или отвращение към паяците, те учат децата си да реагират по подобен начин.
В същото време някои учени смятат, че основният страх от паяци се съхранява в нашите гени. В резултат на еволюцията е създаден естествен механизъм, който предлага бягство от опасностите, породени от паяците в този случай.
Симптоми на арахнофобия (страх от паяци)
Ирационалният, обикновено напълно неоправдан страх е придружен от допълнителни физически симптоми, подобни на тези при много силен стрес. Те са:
- ускорен сърдечен ритъм,
- замайване, което може да доведе доприпадък,
- студени тръпки,
- настръхване,
- треперене или чувство на страдание,
- понякога гадене и дори повръщане.
Хората с арахнофобия изпитват толкова силен страх от паяци, че избягват местата им на възникване, т.е. гори, брегове на езера и реки, ливади, но също и затъмнени мазета или тавани.
Някои хора с арахнофобия реагират с писък, писъци, плач при вида на паяк и най-често бързо бягат, други са толкова парализирани от страх, че не могат да се движат. Освен това те не са подкрепени от никакви рационални аргументи, че например само малък процент от паяците в света (приблизително 3-4%) са отровни, а всички останали са напълно безвредни.
Лечение на лекарството срещу паяци
Хората с арахнофобия изпитват неоснователен, но парализиращ страх, че не могат да си представят да го преодолеят. Междувременно има терапевтични методи, които позволяват не само да укротят страха, но и напълно да се отърват от него.
Един от най-ефективните методи едесенсибилизация , тоест постепенно намаляване на свръхреакцията към предизвикващия страх обект. Това е тактика на малки стъпки, тъй като първо пациентът разглежда снимки на паяци, той също така слуша рационалните обяснения и аргументи на терапевта (например, че са полезни), който по този начин изгражда по-положителен образ за тях.
В същото време лекарят отрича фалшивите вярвания на пациентите, че паяците ги заплашват по какъвто и да е начин. Следващата стъпка е да се опитате да свикнете с живите паяци - приближете се до терариума, наблюдавайте ги и последната стъпка е да докоснете паяка, за предпочитане да го държите в ръка.
Десенсибилизацията носи трайни резултати, тъй като, както показват проучвания на хора, които са се подложили на нея, те не изпитват страх от паяци дори няколко месеца след края на терапията.
Друг метод еимплозивна терапия , при която страхливият човек е бързо изложен на предизвикващия тревожност стимул. Всъщност това е хвърляне на дълбока вода, защото пациентът, например, е поставен на рамото на паяк без никаква подготовка. След повтаряне на това поведение няколко пъти, реакцията на тревожния стимул трябва да става все по-слаба.
Независимо от избрания терапевтичен метод, си струва да опитате терапия, за да се изправите срещу арахнофобията, защото освобождаването от страх укрепва не само нашата психика, но и самочувствието ни.