Помогнете на развитието на сайта, споделяйки статията с приятели!

Имуноглобулините от тип G (IgG) или антителата от тип G са особено важни, тъй като те са най-многобройните и устойчиви антитела в нашето тяло. IgG антителата предпазват тялото от инфекции и грешките в техния синтез понякога водят до образуването на антитела срещу собствените тъкани на тялото. Какво представлява тестът за имуноглобулин тип G? Какво IgG имуноглобулините са под нормата и какво са повишени?

G-тип имуноглобулини (IgG) , известен също като G-антитела, е имунен протеин, произвеждан от клетки на имунната система - плазмени клетки, които са вид B лимфоцити.излагане на различни химични молекули (антигени), които имунната система счита за чужди.

Антигените могат да бъдат фрагменти от бактерии, вируси, гъбички, храна, цветен прашец и в някои ситуации собствени тъкани на тялото (т.нар. автоантигени).IgG антителаса много специфични, тъй като винаги са насочени срещу специфичен антиген и се произвеждат главно в по-късните етапи на имунния отговор, замествайки по-малко специфичните IgM антитела.

Имуноглобулин тип G (IgG) - роля в организма

IgG антителата се произвеждат в тялото като едни от последните и могат благодарение на т.нар. Имунната памет на плазмените клетки остава в кръвта до няколко десетки години. Следователно те се считат за най-устойчивите антитела.

IgG антителата са най-разпространеният тип антитела в тялото, представляващи около 80% от всички видове антитела

IgG антителата имат способността да образуват имунни комплекси с антигенни молекули и да активират системата на комплемента, която е клъстер от протеини, които инициират възпаление. Този процес е предназначен да неутрализира антигена и безопасно да го отстрани от тялото.

Клетки на имунната система, вкл. макрофагите и неутрофилите имат рецептори на повърхността си, които се свързват с IgG антитяло фрагменти в имунни комплекси. Благодарение на това те могат да абсорбират и разграждат имунните комплекси в процеса на фагоцитоза (той се състои в улавяне и усвояване на микроскопични твърди вещества от клетката).

IgG антителата са единствените антитела, които преминават през плацентата. По време на бременността женатапредава на плода своите IgG антитела, които остават в бебето около година след раждането. В същото време, точно след раждането, бебето започва да произвежда свои собствени IgG антитела под въздействието на антигени от околната среда.

Имуноглобулини тип G (IgG) - типове

IgG антителата са разделени на четири подтипа поради разликите в молекулярната структура:

  • IgG1 - най-многобройният IgG, съставляващ 67 процента всички подтипове; Дефицитът на IgG1 обикновено придружава общ дефицит на антитела
  • IgG2 - представлява 22 процента IgG и има най-ниска специфичност; симптомът на дефицит на IgG2 са повтарящи се бактериални и вирусни инфекции
  • IgG3 - представляват 8 процента IgG и активират най-много системата на комплемента; симптом на дефицит на IgG3 може да са вирусни инфекции
  • IgG4 - най-малкият подтип IgG (3%), който предпазва организма от алергични реакции и е единственият, който не активира системата на комплемента; се наблюдава повишаване на IgG4 по време на алергенна имунотерапия (десенсибилизация)

IgG антителата също могат да бъдат разделени на общи и специфични. Специфичните IgG антитела се произвеждат през целия живот след контакт с различни антигени. Изследването на специфични IgG антитела е от особено значение при диагностицирането на инфекциозни и автоимунни заболявания. Всички специфични IgG антитела в тялото съставляват групата от общите IgG антитела.

Имуноглобулин тип G (IgG) - индикации за теста

Показания за изследване на нивото на имуноглобулин G (IgG) са съмнения:

  • генетично наследени имунодефицити, напр. тежък комбиниран имунодефицит (SCID)
  • вторични имунодефицити, напр. СПИН
  • цироза на черния дроб
  • автоимунно заболяване, например ревматоиден артрит, болест на Хашимото
  • хематологични ракови заболявания, например множествен миелом, лимфоми
  • инфекциозни заболявания, например лаймска болест, херпес
  • паразитни инвазии, напр. ламблия, аскариаза

Друга индикация е диагнозата на серологичен конфликт. При серологичния конфликт антителата срещу червените кръвни клетки на бебето се произвеждат и унищожават, докато IgG антителата преминават през плацентата.

Тестването на специфични IgG (най-често включително IgM) може да бъде важна информация относно бактериални, вирусни, гъбични инфекции и паразитни инвазии. Пример е диагностиката на лаймска болест, която използва оценката на нивото на IgG и IgM антитела. IgG антителата се появяват по-късно в хода на инфекцията и техните повишени нива ще означаватхронична инфекция

Тъканно-специфичното изследване на IgG е маркер за протичащия автоимунен процес. Пример за това е болестта на Хашимото, при която високи нива на IgG антитела срещу тироидната пероксидаза (анти-TPO) присъстват при над 90% от пациентите. болен.

  • Циркулиращи имунни комплекси (KKI)
  • От какво зависи имунитетът на организма?
  • Имунотерапия - какво е това? Какво е имунотерапия?

Имуноглобулин тип G (IgG) - какъв е тестът?

При лабораторни тестове можем да оценим концентрацията както на общите, така и на специфичните IgG антитела. И двата теста могат да се извършват с венозна кръв и, в специални клинични случаи, в цереброспиналната течност или синовиалната течност.

Концентрацията на специфични IgG антитела най-често се определя чрез ензимни имуноанализови методи (напр. ELISA тест) или имунофлуоресцентни методи. Имунонефелометричните и имунотурбидиметричните методи се използват рутинно за определяне на общите нива на IgG антитела.

Струва си да се знае

Имуноглобулин тип G (IgG) - норма

Лабораторната норма за общия IgG зависи от възрастта и е:

  • 1-7 дни: 5,83-12,7 g / l
  • 8 дни-2 месеца: 3,36-10,5 g / l
  • 3-5 месеца: 1,93-5,32 g / l
  • 6-9 месеца: 1,97-6,71 g / l
  • 10-15 месеца: 2,19-7,56 g / l
  • 16-24 месеца: 3,62-12,2 g / l
  • 2-5 години; 4,38-12,3 g/l
  • 5-10 години: 8,53-14,4 g / l
  • 10-14 години: 7,08-14,4 g / l
  • 14-18 години: 7,06-14,4 g / l
  • над 18 години: 6,62-15,8 g / l

Имуноглобулин тип G (IgG) - резултати. Какво означава повишено ниво?

Твърде ниско ниво на IgG може да бъде причинено от:

  • обширни изгаряния
  • заболявания на храносмилателния тракт, напр. целиакия
  • бъбречни заболявания, напр. нефротичен синдром
  • рак, напр. левкемия
  • лекарства, напр. антималарии, цитостатици, глюкокортикостероиди
  • инфекции, напр. ХИВ, сепсис
  • недохранване
  • усложнения от диабет

Повишените нива на IgG могат също да бъдат причинени от

  • възпаление
  • хронични инфекции
  • автоимунни заболявания, напр. множествена склероза
  • хематологични заболявания, напр. лимфоми, множествен миелом
  • чернодробни заболявания, напр. цироза

Имуноглобулин тип G (IgG) - резултати. Какво означава намаленото ниво?

Дефицит на отделни IgG подтипове също може да бъде диагностициран. Дефицитите на определени IgG подтипове често са асимптоматични или могат да предразположат къмпо-чести бактериални инфекции, което ги прави трудни за разпознаване. Смята се, че около 20 на сто. от популацията може да има дефицит на един IgG подтип. Дефицитът на IgG2 е най-често срещан при деца, а дефицитът на IgG3 при възрастни.

Имуноглобулин тип G (IgG) - диагностични тестове с използване на IgG антитела

IgG антителата обикновено се използват за лабораторни изследвания. Такива антитела се получават при лабораторни условия и се наричат ​​моноклонални антитела. Те идват от един клетъчен клон и са насочени срещу един специфичен антиген.

Основният метод за производство на моноклонални антитела използва лабораторни мишки и клетъчни култури. Това е комбинация от два типа клетки: ракови клетки (миелом) и В лимфоцити, които произвеждат специфични антитела.

Тогава IgG антителата могат да бъдат модифицирани чрез прикрепване на ензими, радиоизотопи или флуоресцентни багрила към тях. Методите, използващи IgG антитела са:

  • ELISA
  • RIA
  • Westernblot
  • поточна цитометрия
  • имунохистохимия
  • протеинов микрочип

Имуноглобулин тип G (IgG) - използването на IgG антитела при лечението

Моноклоналните антитела могат да се използват и за лечение на различни заболявания чрез:

  • убиване на ракови клетки, например офатумумаб (IgG срещу CD20 маркера)
  • инхибиране на избрани клетки на имунната система при трансплантация, напр. Muronomab (IgG срещу CD3 маркера)
  • инхибиране на имунните отговори при автоимунни заболявания, например адалимумаб (IgG срещу тумор некрозис фактор алфа)

Референции

  1. Vidarsson G. и др. IgG подкласове и алотипове: от структура до ефекторни функции. Front Immunol. 2014, 5, 520.
  2. Agarwal S. и Cunningham-Rundles C. Оценка и клинична интерпретация на намалени стойности на IgG. Ann Allergy Asthma Immunol. 2007, 99 (3), 281-283.
  3. Ева Бернатовска и др. Имуномодулация на възрастта на развитие в практиката на лекар от първична медицинска помощ – факти и митове. Педиатрия след диплома 2013, 17, 1.
  4. Пол В.Е. Фундаментална имунология, Филаделфия: Wolters Kluwer / Lippincott Williams & Wilkin 2008, 6-то издание.
  5. Лабораторна диагностика с елементи на клинична биохимия, учебник за студенти по медицина, редактиран от Dembińska-Kieć A. и Naskalski J.W., Elsevier Urban & Partner Wydawnictwo Wrocław 2009, 3-то издание
  6. Вътрешни заболявания, редактирано от Szczeklik A., Medycyna Praktyczna Kraków 2010
За автораКаролина Карабин, д-р, молекулярна биолог, лабораторен диагностик, Cambridge Diagnostics PolskaБиолог по професия, специалист по микробиология, и лабораторен диагностик с над 10 години опит в лабораторната работа. Завършил Колежа по молекулярна медицина и член на Полското дружество по човешка генетика. Ръководител на изследователски стипендии в Лабораторията по молекулярна диагностика към катедрата по хематология, онкология и вътрешни болести на Медицинския университет във Варшава. Защитила е титлата доктор на медицинските науки в областта на медицинската биология в 1-ви медицински факултет на Медицинския университет във Варшава. Автор на множество научни и научнопопулярни трудове в областта на лабораторната диагностика, молекулярната биология и храненето. Ежедневно, като специалист в областта на лабораторната диагностика, той ръководи отдела за съдържание в Cambridge Diagnostics Polska и си сътрудничи с екип от диетолози в CD Dietary Clinic. Той споделя практическите си знания по диагностика и диетотерапия на заболявания със специалисти на конференции, обучения, в списания и сайтове. Особено се интересува от влиянието на съвременния начин на живот върху молекулярните процеси в организма.

Помогнете на развитието на сайта, споделяйки статията с приятели!

Категория:

Имунна система