ПРОВЕРЕНО СЪДЪРЖАНИЕАвтор: lek. Патрик Яселски
Изследването на храносмилателната система позволява да се оцени функционирането на даден орган (например секреция на солна киселина от стомаха) или неговия външен вид (например при колоноскопия). Всеки орган може да бъде изследван по различни методи в зависимост от диагностицираното заболяване. Някои от тях са прости публично достъпни тестове, а други се извършват само в специализирани центрове. Разберете какви видове храносмилателни изследвания са и как трябва да се тества всеки орган.
Храносмилателната система се състои от няколко части: хранопровода, стомаха, дванадесетопръстника, тънките и дебелите черва, черния дроб, жлъчните пътища и панкреаса. За всеки от тези органи могат да се извършат различнитестове . Те са разделени на:
- лабораторни тестове, при които се измерва концентрацията на различни вещества в кръвта
- функционални тестове, оценяващи функционирането на органите
- и картинно за подчертаване на различни структури.
Извършва се и ендоскопията, т.е. наблюдение на лумена на храносмилателния тракт отвътре, с помощта на специализирано оборудване.
дихателен тест с урея
Това е един от тестовете, използвани при диагностицирането на инфекция с H. pylori в стомаха. Той е микроорганизъм, отговорен за хроничното възпаление на стомаха и образуването на язвена болест.
Тестът открива инфекция без нужда от гастроскопия. Тестът се състои в поглъщане на урея, маркирана със специален въглерод, радиоактивна или не. След това, след 10 или 30 минути, пациентът издухва въздух в епруветките през епруветката.
В епруветките съдържанието на маркиран въглерод под формата на въглероден диоксид се изчислява с помощта на специален брояч. Ако е налице инфекция с H. pylori, тази бактерия ще разгради маркираната урея във вода и въглероден диоксид, които могат да бъдат измерени.
При липса на бактерии, издишаният газ няма да съдържа етикетиран въглерод. Това е много надеждно изследване. Само не забравяйте да не приемате антибиотици 4 седмици преди теста и лекарства от групата на инхибиторите на протонната помпа (PPI) в продължение на 2 седмици.
pH и манометрия на хранопровода
Това в момента е най-добрият начин за диагностициране на гастро-езофагеална рефлуксна болест. В това състояние киселинното съдържание регресиранагоре в хранопровода. Той дразни стените му и причинява симптоми като киселини, усещане за парене и болка зад гръдната кост и рефлукс на храна в устата.
Този тест ви позволява да оцените честотата и продължителността на стомашния рефлукс чрез измерване на pH (или киселинност) в долната част на хранопровода. Тя включва поставяне на специална сонда с електрод през носа, който измерва концентрацията на водородните йони (т.е. pH).
Този преглед е завършен с манометрия. Използва се за оценка на контрактилитета на езофагеалните мускули и за диагностициране на киселинен рефлукс. Той измерва промените в налягането в лумена на хранопровода.
Амилаза и липаза
Амилазата е ензим, който разгражда сложните захари до прости. Липазата от своя страна е отговорна за разграждането на мазнините. И двете вещества се секретират от панкреаса.
Измерването им се използва при диагностицирането на заболявания на този орган, главно остър панкреатит, по-рядко хроничен. Увеличаването на нивата на тези ензими в кръвта над три пъти от нормалния резултат е характерно за остър панкреатит.
Концентрацията на амилаза се повишава и при други заболявания, вкл. при холецистит, при заболявания на слюнчените жлези или при хронична бъбречна недостатъчност. Този ензим също преминава в урината и може да бъде измерен там.
Липазата е специфична за заболявания на панкреаса, тоест нивото й е повишено само при заболявания на този орган. Ето защо е по-добре при диагностицирането на остър панкреатит.
Аланин и аспартат аминотрансфераза (ALT и AST)
И двата ензима са отговорни за протеиновия метаболизъм. Те се намират в големи количества в чернодробните клетки и се използват при диагностицирането на чернодробни заболявания. Тяхното повишено ниво над нормата показва увреждане на чернодробните клетки, т.е. хепатоцитите.
Умерено повишаване на концентрацията (по-малко от 5 пъти над нормалното) или голямо (5-15 пъти) се среща при заболявания като:
- мастен черен дроб,
- алкохолно чернодробно заболяване,
- хроничен хепатит B и C (хепатит B / хепатит C),
- при увреждане от наркотици и токсини и при други медицински състояния.
Много големи увеличения (повече от 15 пъти) се наблюдават при остър вирусен хепатит, увреждане от лекарства (главно отравяне с парацетамол) и токсини (особено след ядене на гъба) и остра чернодробна исхемия.
Билирубин
е продукт на разграждането на хема от хемоглобина, който е транспорт на кислород и се съдържа в червените кръвни клетки. Метаболизира се в черния дроб и се екскретира в жлъчката и след това в червата. Причината за това е повишаването на билирубиназа появата на жълтеница, която е жълто оцветяване на кожата и очите. Разделя се на неконюгирана, която не е трансформирана в черния дроб, и на конюгирана, която вече се отделя от черния дроб. Заедно те се наричат целочислен билирубин.
В зависимост от причината, концентрацията на един вид билирубин може да се увеличи. Неконюгиран, той показва повишено разграждане на червените кръвни клетки, т.е. хемолиза.
Конюгатът се повишава в случай на запушване на жлъчните пътища, т.е. при заболявания като камъни в пикочния мехур и жлъчните пътища, тумори на черния дроб, панкреаса, пикочния мехур и жлъчните пътища.
Увеличаването на двата вида билирубин (т.е. конюгиран и неконюгиран) може да възникне в случай на остър и хроничен хепатит (вирусен, алкохолен и други), отравяне или метаболитни заболявания.
Гама-глутамилтрансфераза (GGT) и алкална фосфатаза
И двата ензима се използват при диагностицирането на заболявания на черния дроб и жлъчните пътища. Алкалната фосфатаза се повишава при възпаление и цироза (т.е. фиброза) на черния дроб. Също така е чувствителен индикатор за наличието на камъни в жлъчката в пикочния мехур и жлъчните пътища и холецистит.
GGT също се повишава при камъни в жлъчните пътища. При това заболяване той е по-добър индикатор от алкалната фосфатаза, защото концентрацията му нараства по-бързо и продължава по-дълго.
Измерването на GGT е полезно при диагностицирането на алкохолно чернодробно заболяване - нивото му е повишено в ранните стадии на заболяването. Повишаването на концентрацията на GGT може също да бъде причинено от рак на черния дроб.
Ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ERCP)
Това е тест за визуализиране на жлъчните пътища. Началният етап прилича на гастроскопия. Ендоскоп се вкарва през хранопровода и стомаха в дванадесетопръстника. След това се дава контраст на общия жлъчен канал, който може да се наблюдава на рентгенови лъчи. Възможно е също така ендоскопът да се постави в жлъчните пътища.
Този тест се използва за диагностициране на неоплазми в жлъчните пътища чрез вземане на проби за анализ. Използва се и за отстраняване на камъни от жлъчните пътища или за поставяне на протеза в случай на стесняване.
Рентгенова снимка на корема
Това е един от основните образни тестове, използвани при заболявания на храносмилателната система. Обикновено се изпълняват в изправено положение и/или легнало по гръб. В ерата на наличието на модерна и по-прецизна апаратура, рентгенова снимка на коремната кухина се извършва в редки случаи.
Показан е при съмнение за чревна обструкция и при стомашно-чревна перфорация. Понякога имаизползва се при диагностицирането на остър улцерозен колит и неговите усложнения под формата на раздуване на дебелото черво.
Абдоминален ултразвук
Това е основният метод за образна диагностика при заболявания на храносмилателната система. Позволява ви да визуализирате различни заболявания на органите в коремната кухина, особено на черния дроб, жлъчните пътища, панкреаса и в по-малка степен на стомаха и червата.
Може да се използва за визуализиране на размера и структурата на черния дроб, асцит (т.е. натрупване на вода в коремната кухина) и фокални лезии на този орган.
Ултразвукът на коремната кухина е много полезен при диагностицирането на холецистит, тъй като позволява визуализация на камъни в жлъчния мехур.
При заболявания на панкреаса е полезен при диагностицирането на остри възпаления и неоплазми. Ултразвукът позволява да се оцени пълненето на стомаха. Също така е полезен при диагностицирането на апендицит.
Гастроскопия и колоноскопия
Това са двете основни и най-често извършвани ендоскопски изследвания на стомашно-чревния тракт. Гастроскопията се използва за оценка на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника. Това е основният тест при диагностицирането на неоплазми в тези органи.
Полезен е при диагностициране на язва на стомаха и дванадесетопръстника и инфекция с H. pylori. Позволява ви да вземете проби за микроскопско изследване. Гастроскопията се използва за спиране на кървене от варици на хранопровода или стомашна язва.
Колоноскопията е ендоскопско изследване на дебелото черво. Подобно на гастроскопията, той се използва в диагностиката на рак.
Полезен е и при диагностициране на други чревни заболявания, вкл улцерозен колит или дивертикуларна болест. По време на колоноскопията могат да се вземат проби от чревната лигавица, както и да се отстранят и изследват полипи. Това е най-добрият тест за превенция на колоректален рак.