Аденозинът е ендогенен, т.е. пуринов нуклеозид, който се образува вътре в тялото. Той засяга много биохимични пътища и действа върху много системи в тялото, между другото, като се свързва с неговите характерни аденозинови рецептори, разположени на повърхността на клетките.

Действие и индикации за употреба на аденозин

Участва аденозин:

  • в енергиен транспорт чрез ATP и ADP,
  • в предаването на генетична информация като градивен елемент на РНК и ДНК
  • и в контрола на предаването на нервните импулси като невротрансмитер, който инхибира централната нервна система.

Свързването на аденозин с аденозин рецептора има ефект върху:

  • контрол на усещането за болка,
  • регулиране на кръвния поток през мозъка,
  • функции на съня и дишането,
  • може да има имуносупресивен и имуностимулиращ ефект върху имунната система.

Аденозинът блокира калциевите канали, което влияе върху неговите антиаритмични и вазодилатиращи свойства и има отрицателен дромотропен ефект върху атриовентрикуларния възел (намаляване на скоростта на проводимост в сърдечния мускул).

Показанията за употребата на аденозин са:

  • симптоматична пароксизмална суправентрикуларна тахикардия,
  • рецидивираща възлова тахикардия,
  • Рецидивираща атриовентрикуларна тахикардия,
  • синдром на Wolff-Parkinson-White,
  • диференциална диагноза на суправентрикуларна тахикардия с широки или тесни QRS комплекси.

Аденозинът не е ефективен при лечение на предсърдно трептене, предсърдно мъждене или камерна тахикардия.

Доза аденозин

Аденозинът се използва като инжекционен разтвор само в болнични условия при интензивен медицински контрол, при постоянно ЕКГ наблюдение. Дозирането е чрез интравенозна инжекция директно във вена или през венозен катетър.

Началната доза за възрастен е 3 mg, в случай на липса на ефект след 1-2 минути, дозата е 6 mg, максималната доза след още 1-2 минути без ефект е 12 mg.

При деца началната доза е 0,1 mg на kg телесно тегло (максимум 6 mg) и дозата може да се увеличава с 0,1 mg на kg телесно тегло всеки път(до 12 mg).

В случай на предозиране може да се наложи прилагане на аминофилин или теофилин.

Противопоказания за употреба и взаимодействия

Можем да разделим противопоказанията на две групи:

  • абсолютно
  • и роднина

Първите са:

  • 2-ра и 3-та степен на атриовентрикуларен блок,
  • синдром на болния синус,
  • предсърдно мъждене,
  • предсърдно трептене,
  • обструктивна белодробна болест (например бронхиална астма),
  • удължен QT интервал,
  • WPW екип (делта вълна в ЕКГ).

Трябва да бъдете особено внимателни и в случай на относителни противопоказания (изискващи допълнителни консултации със специалист), като:

  • декомпенсирана сърдечна недостатъчност,
  • нестабилна ангина,
  • сънна апнея,
  • тежка хипертония,
  • изтичане на кръв от дясно-ляво.

Аденозин не трябва да се използва при бременни и кърмещи .

Аденозин не трябва да се прилага на пациенти, приемащи дипиридамол. Съществува потенциал за взаимодействия и при пациенти, приемащи β-блокери и β-симпатикомиметици.

Вещества като кофеин, теофилин или други ксантини отслабват ефекта на аденозина. Трябва да се помни, че те могат да присъстват в диетата на пациента (кафе, чай, шоколад, кола).

Странични ефекти на аденозин

Употребата на аденозин е свързана с риск от странични ефекти. Продължителността на страничните ефекти обикновено е не повече от 1 минута поради краткия полуживот на аденозин. Различаваме между тях:

  • зачервяване на лицето,
  • задух,
  • бронхоспазъм,
  • хипервентилация,
  • болки в гърдите,
  • гадене,
  • замаяност,
  • изпотяване,
  • замаяност,
  • брадикардия,
  • асистолия,
  • спад на налягането.

Категория:

Здраве