Симптомите на деменция след инсулт зависят от нейната причина. Деменцията след инсулт най-често е резултат от съдови промени, но може да бъде причинена и от болестта на Алцхаймер. Във всеки от тези случаи се различават не само симптомите, но и естеството на развитието на деменция.
Симптомите на деменция след инсултзависят от нейната причина. PSD най-често е резултат от съдови промени (т.нар. съдова деменция) или дегенеративни промени (т.нар. болест на Алцхаймер). Ако когнитивният дефицит се дължи на съдово заболяване и са изключени други потенциални причини за деменция, може да се предположи, че деменцията след инсулт е съдова деменция. Въпреки това, както показват изследванията, съдовите промени често съжителстват с дегенеративни промени, характерни за болестта на Алцхаймер, поради което често е трудно да се определи.
Деменция след инсулт - симптоми
Съдови промени
Болестта на Бинсвангер принадлежи към групата на съдовите деменции. Характерно за нея е внезапният характер на развитие на заболяването, с първоначално преобладаване на симптомите от челните дялове: апатия, нарушения на равновесието, забавяне на мисловните процеси, нарушения на изпълнителните функции, придружени от неврологични дефицити, като:
- дизартрия (нарушение на говора в резултат на дисфункция на изпълнителния апарат - език, небце, фаринкс, ларинкс)
- дисфагия (затруднено преминаване на храната от устата през хранопровода към стомаха)
- нарушение на походката
- дисбаланс
- уринарна инконтиненция
- патологичен смях или плач
- паркинсонизъм под формата на мускулна скованост
Друга форма на съдова деменция след инсулт е церебрална автозомно доминантна артериопатия с субкортикални инфаркти и левкоенцефалопатия (CADASIL). Най-честата клинична проява на заболяването са субкортикални лакунарни инсулти (леко увреждане на постуралните ядра, таламуса и моста), възникващи между 40 и 50-годишна възраст, което е последвано от деменция около 60-годишна възраст, която се среща в 90% на пациенти преди смъртта. В повечето случаи развитието на деменция е рязко, свързано с последващи инсулти, а в клиничната картина се подкопава от гореспоменатите. симптоми от челните лобове иувреждане на паметта. Придружаващите симптоми са нарастващи неврологични дефицити, главно:
- пирамидални симптоми (повишено напрежение, много живи рефлекси, патологични симптоми, напр. при Бабински)
- псевдобулбарни симптоми (нарушения на говора, преглъщане, повишени палатални, фарингеални и мандибуларни рефлекси)
- нарушение на походката
- уринарна инконтиненция
Както е характерно за съдовата деменция, поведението и личността на страдащия остават относително непроменени.
Дегенеративни промени (т.нар. болест на Алцхаймер)
Постепенното развитие на симптомите на деменция след инсулт показва наличието на дегенеративен (болест на Алцхаймер) процес. Тогава се появяват симптомите, характерни за болестта на Алцхаймер, т.е. проблеми с паметта, промени в настроението, нарушения на т.нар. когнитивни функции, т.е. нарушена концентрация и внимание, както и проблеми с говора. Промените в поведението и личността настъпват в по-късните стадии на болестта на Алцхаймер, например човекът може да стане агресивен.
Когнитивно увреждане след инсулт
Профилът на когнитивния дефицит след инсулт зависи преди всичко от местоположението на съдовото увреждане. Например, увреждането около ъгловата извивка се проявява като внезапна поява на сензорна дисфазия, зрително-пространствени нарушения, увреждане на паметта и аграфия (нарушение или пълна загуба на способност за писане).
Симптомокомплексът, свързан с субкортикалните лезии, се състои главно от: по-бавна скорост на обработка на информацията, дефицит на изпълнителна функция и емоционална лабилност. Тези симптоми могат да бъдат придружени от нарушения на кортикалните функции, т.е. нарушения на способността за четене, броене, писане или гнозия, т.е. способността за разпознаване.
Изчислено е, че 3 месеца след началото на заболяването, увреждането на поне една когнитивна функция се появява при 61,7% от респондентите, а честотата на когнитивните дефицити нараства с възрастта. Най-честите нарушения засягат паметта, ориентацията, езиковите умения, вниманието, конструктивните и визуално-пространствените способности и в най-малка степен изпълнителните функции.
Въз основа на: Klimkowicz-Morawiec A., Szczudlik A.,Деменция след инсулт , [в:]Деменция. Теория и практика , стр. редактирано от Leszek J., Вроцлав 2011