Синдромът на Лешникотрошачката е синдром на притискане на лявата бъбречна вена през аортата и горната мезентериална артерия. Този синдром може да се прояви по много начини. Пациентът се оплаква от болки в корема, понякога с разширени вени. Понякога той все още се чувства уморен. Така че поставянето на диагноза не е лесно. Разберете какво представлява Синдромът на Лешникотрошачката, какви други симптоми може да има и как се лекува.

Синдром на Лешникотрошачкатаилисиндром на компресия на лявата бъбречна вена през аортата и горната мезентериална артериясе диагностицира на всеки етап от живота, както при възрастни, така и при деца. Това е изключително неблагодарна болест. Понякога лекарят трябва да измине дълъг път, за да изключи други проблеми един по един, преди да постави правилна диагноза. Междувременно пациентът се чувства все по-зле. Случва се да го лекуват например за гръбначния стълб. Предписани са му упражнения, рехабилитация и физиотерапия и той не се подобрява. За щастие, след като диагнозата е поставена, се възстановявате доста бързо, тъй като лечението не е много сложно.

Двусмислени симптоми

Оплаквания, претърпели от хора със Синдром на Лешникотрошачката, включват:

  • стомашни болки
  • болки в гърба, главно в лумбалната област (в долната част на гърба)
  • болки в бъбреците
  • болка в долната част на корема
  • стомашно-чревни симптоми, особено гадене, повръщане
  • анални варици (хемороиди)
  • разширени вени на крайниците
  • при мъже разширени вени на семенната връв
  • при жени разширени вени на яйчниковия сплит
  • обща слабост
  • хематурия (хематурия)

Какво представлява синдромът на лешникотрошачката

Синдромът на лешникотрошачката не може да се нарече болест. По-скоро това е анатомичен дефект, вродена съдова аномалия. Това включва разширяване на лявата бъбречна вена поради притискането й между коремната аорта и горната мезентериална артерия. Съдовете притискат бъбречната вена по начин, напомнящ принципа на лешникотрошачката (този термин се среща и в гастроентерологията - хранопровода от типа лешникотрошачката се проявява с болезнени спазми на хранопровода). В резултат на това налягане се повишава венозното налягане, което води до развитие на колатерална циркулация – през надбъбречните, лумбалните и гениталните вени.

Диагностични тестове

Може да се подозира Синдром на лешникотрошачката след получаване на резултатите от изследване на урината. Това се показва от протеинурия, хематурия или хематурия. Хематурията възниква поради пряката връзка между венозните синуси, които имат много тънки стени, и съседните чашки на бъбреците. Следващият етап от диагностиката е ултразвуково изследване с доплер, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. Обикновено тези методи са напълно достатъчни, за да се гарантира, че пациентът има синдром на Лешникотрошачката. При съмнение може да се извърши ретроградна венография на лявата бъбречна вена с едновременно измерване на налягането в тази вена преди стеноза и в долната празна вена. Това обаче вече е инвазивен тест.

Струва си да се знае

Синдромът на лешникотрошачката трябва да бъде много внимателно наблюдаван по време на бременност. Движението на вътрешните органи на жената през това време може да окаже още по-голям натиск върху лявата бъбречна вена. Но също така се случва, че по време на бременност този натиск отслабва.

Как се лекува синдромът на Лешникотрошачката

Случва се, особено при деца, юноши и млади възрастни, синдромът да премине от само себе си. Свързано е с процесите, които протичат в младите организми – децата растат, пропорциите на тялото се променят и така вътрешните органи леко променят позицията си един спрямо друг. В даден момент скобата на лявата бъбречна вена може да намалее или да изчезне напълно.

В други случаи синдромът на лешникотрошачката се лекува хирургично. Операцията се състои в отпушване на компресирания съд и възстановяване на правилния поток. Често се налага използването на стент в компресираната вена. Това решение дава добри резултати, а увреждането на бъбреците е много рядко. В изключително тежки случаи е необходима бъбречна трансплантация (разбира се, съдовата му дръжка вече е поставена на по-безопасно място) или дори нефректомия, т.е. отстраняване на бъбрека.

След операцията, ултразвук на бъбреците и изследвания на урината трябва да се извършват систематично.

Категория:

Кардиология