Лутеалната фаза започва веднага след овулацията, т.е. освобождаването на яйчниковия фоликул, и продължава до следващото менструално кървене, което е първият ден от следващия цикъл. Лутеалната фаза, често наричана лутеална фаза, дължи името си на лутеина – пигмент, натрупан в клетките на зърнестия слой на яйчниците. При жени с редовна менструация тя продължава 14 дни с цикъл от 28 дни.
Лутеалната фазае свързана с васкуларизацията на жълтото тяло. Този термин описва процеса на образуване на вакуоли в гранулирания слой на яйчника, регулиран от серумната концентрация на прогестерон. Самото жълто тяло е богато васкуларизирана структура, съставена от два слоя лутеинови клетки - съдържащи багрилото - лутеин.
Нормалният менструален цикъл се състои от три фази: фоликуларна, овулационна и лутеална.
Първият слой е преоформеният гранулиран слой на яйчника, вторият относително по-малък слой е направен от текалния слой на яйчника. По-големите клетки са по-хормонални. Те са отчасти отговорни за производството на окситоцин и релаксин.
Производството на прогестерон е свързано с импулсите на LH хормона, които достигат своя пик в периода на овулация, което се проявява, между другото, чрез повишена телесна температура. Много жени, които внимателно наблюдават тялото си по време на менструалния цикъл, включително наблюдението на цервикалната слуз, могат точно да преценят времето на овулация.
Дължина на лутеалната фаза
Продължителността на лутеалната фаза е индивидуален въпрос, модифициран от много фактори, вкл. екологична. При жени с редовна менструация със средна продължителност на цикъла от 28 дни, лутеалната фаза е 14 дни. Нормалната граница е между 10 и 16 дни. Следователно всяко съкращаване или удължаване на тази фаза може да бъде тревожно и може да е причина за посещение при лекар. Трябва да се подчертае, че удължената лутеална фаза предполага бременност и изисква проверка под формата на тест за бременност.
Много жени се интересуват от определяне на плодовитостта през този период. Е, лутеалната фаза се класифицира като безплодна и рискът от оплождане е минимален.
ВажноLH хормон
Секрецията на LH хормон се регулира от хипоталамуса и се основава на обратна връзка. Основното вещество е гонадолиберин, чието повишаванестимулира секрецията на LH. Висока концентрация на LH хормона се появява по време на периода на овулация и участва основно в поддържането на функцията на жълтото тяло.
Изследване на концентрацията на лутеинизиращ хормон се препоръчва особено при менструални нарушения, за да се определи датата на овулация, при заболявания на хипофизата и много други. Правилното ниво осцилира на нивото:
- фоликуларна фаза 1,4 - 9,6 mlU / ml;
- овулация 2,3 - 21 mlU / ml.
Сред фармакологичните вещества има такива, които моделират секрецията на LH хормона. Пример са лекарствата, които обикновено се използват при припадъци. Повишените нива на LH могат да бъдат симптом на аденоми на хипофизата, докато твърде ниските нива показват недостатъчност на нивото на хипофизата или хипоталамуса.
неизправност на лутеалната фаза
Недостатъчността на лутеалната фаза може да се докаже с:
- проблеми със забременяването или поддържането й (обичайни спонтанни аборти)
- генитални зацапвания
- удължаване или съкращаване на менструалния цикъл.
Отличен диагностичен инструмент е наблюдението на телесната температура след поне 6-часова почивка, което се причинява от прогестерон, произвеждан от жълтото тяло. Правилното функциониране на жълтото тяло се отразява от повишаването на температурата непосредствено след овулацията, което продължава до 6 дни.
Струва си също да се измери нивото на серумния прогестерон, пролактин и TSH. Лечението зависи от причината за разстройството. Стимулирането на правилното функциониране на жълтото тяло може да се извърши фармакологично. При други хормонални нарушения, чиято проява е неуспех на тази фаза на цикъла, е необходимо да се регулират хормоните. Струва си да се погрижите за добре балансирана диета, в основата на която трябва да бъде постепенното премахване на животинските мазнини, богати на фибри.