Белодробната емболия (белодробна емболия, белодробна емболия) е животозастрашаващо състояние, което изисква медицинска намеса възможно най-скоро. Белодробна емболия възниква, когато емболичният материал (най-често съсирена кръв) запушва лумена на белодробните съдове, което води до циркулаторна недостатъчност. Какви са причините и симптомите на белодробна емболия? Как протича лечението?

Белодробна емболия(известна още като белодробна емболия или белодробна емболия) е състояние, при което белодробната артерия или някой от нейните клонове става частично или напълно запушен от емболичен материал. В резултат на това някои части на белите дробове са дисфункционални и понякога дори некротични.

Белодробен емболизъм (белодробна емболия): причини и рискови фактори

Най-често срещаният емболичен материал, който запушва белодробната артерия, е съсирена кръв. Обикновено идва от дълбоките вени на долните крайници или по-малкия таз (по-рядко от вените на горната част на тялото), откъдето заедно с кръвния поток навлиза в белодробната артерия. Най-честата причина за кръвни съсиреци в дълбоките вени на долните крайници е тромбоза.

В редки случаи емболичният материал е мазнина (може да възникне след фрактури на дълги кости), въздух (навлиза в кръвния поток най-често при поставяне или отстраняване на съдов катетър от вена), неопластични маси, амниотични течност (в случай на преждевременно отделяне на плацентата) при бременна жена), чуждо тяло (това може да бъде например материал за емболизация, използван по време на ендоваскуларни процедури).

Белодробната емболия е третата сърдечна причина за смърт след миокарден инфаркт и инсулт.

От своя страна рисковите фактори са:

  • предишен белодробен емболизъм
  • сърдечно-съдови заболявания - венозен тромбоемболизъм, застойна сърдечна недостатъчност, повишен брой тромбоцити, предишен инсулт
  • хронично напреднало белодробно заболяване
  • възраст - рискът от появата му се увеличава значително при възрастните хора, особено след 70-годишна възраст
  • дългосрочно обездвижване
  • рак в напреднал стадий
  • фрактури, особено в дългите кости и таза
  • състояние след операция
  • затлъстяване
  • орална хормонална контрацепция
  • бременност
  • следродилно състояние

Белодробна емболия (белодробна емболия): симптоми

В случай на емболия в белите дробове, внезапно се появяват симптоми като:

  • бързо нарастващ задух, придружен от цианоза
  • силна, обикновено бодлива, ретростернална болка в гърдите
  • суха кашлица
  • хемоптиза (пристига най-късно)

Придружаващите симптоми са повишено дишане и сърдечен ритъм, повърхностно дишане, общо безпокойство и изпотяване. Може да почувствате припадък или припадък.

Белодробната емболия най-често се среща при хора с хронични, напреднали заболявания - обикновено сърдечно-съдови и респираторни заболявания.

Трябва да се отбележи, че тежестта на симптомите зависи от степента на затваряне на белодробните съдове и общото състояние на пациента. Затварянето на ствола на белодробната артерия или на основните клонове причинява силни симптоми и обикновено води до шок или дори сърдечен арест.

В случай на запушване на по-малък съд, интензивността на симптомите зависи от дихателната ефективност на пациента, например при пациенти със сърдечна недостатъчност симптомите ще бъдат по-тежки, отколкото при здрави хора.

Белодробен емболизъм: усложнения

Последицата от белодробна емболия може да бъде хронична белодробна емболия, белодробен инфаркт и в екстремни случаи, внезапен сърдечен арест и смърт.

Белодробна емболия: диагноза

Ако се подозира белодробна емболия, се прави следното:

  • ангио-КТ на белодробните артерии (спирална компютърна томография), която позволява точна оценка на проходимостта на белодробния ствол, двете белодробни артерии

Някои специалисти смятат, че първо трябва да се извърши перфузионна белодробна сцинтиграфия (вместо белодробна CT ангиография)

  • кръвни изследвания - вкл. определяне на плазмени d-димери, сърдечни тропонини (маркери за увреждане на миокарда) и натриуретични пептиди

В случай на белодробна емболия, концентрацията на тези параметри е значително повишена.

Поддържащите прегледи са рентгенови изследвания на гръдния кош, ехокардиографски и електрокардиологични (ЕКГ).

При диагностициране на пациент, лекарите трябва да правят разлика между белодробна емболия и състояния като сърдечен удар, разтваряща се аневризма на аортата, пневмоторакс, пневмония, перикардит, вирусен плеврит и обостряне на ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест

).

Белодробна емболия: лечение

Пациент с белодробна емболия рядко се спасява.

На пациента първо се прилага нефракциониран хепарин (инхибира процеса на съсирване на кръвта), а след това тромболитични лекарства, коитозадачата е да се разтвори съсирека, останал в белодробните съдове и да се възстанови притока на кръв. Когато състоянието на пациента се стабилизира, се прилага антикоагулантно лечение с антагонисти на витамин К (аценокумарол, варфарин).

Ако тромболитичната терапия е неуспешна, може да се наложи белодробна емболектомия, процедура, която включва хирургично отстраняване на емболичния материал от белодробните артерии с помощта на екстракорпорална циркулация.

Друго решение е да се инсталира филтър за долна празна вена, който ще блокира достъпа на емболичен материал до сърцето и белите дробове.

  • ZATORY - какви са видовете блокажи?
  • Тромбофилия (хиперкоагулация) - причини, симптоми и лечение
  • Белодробна аневризма: причини и симптоми. Лечение на пациенти с белодробна аневризма
Според експертд-р хаб. Александра Йезела-Станек, д-р, специалист по клинична генетика

Белодробната емболия е много опасна за бременни жени и по време на пуерпериума. Статистически се среща при 1/7000 доставки. За съжаление, рискът се увеличава значително още повече при жени, които имат генетично бреме от вродена тромбофилия. Промени, характерни за тромбофилията, т.е. мутация на например фактор V (Leiden), протромбиновия ген, се наблюдават при повече от половината жени, които са имали тромботични ситуации.

Категория:

Дихателна система