Норадреналин - невротрансмитер и хормон

Норадреналинът е невротрансмитер, но също така и хормон. Той оказва комплексно въздействие както върху дейността на самия мозък, така и норепинефринът влияе на много различни процеси в тялото, като повишаване на кръвното налягане и стимулиране на разграждането на мастната тъкан. Норепинефринът и неговото влияние върху отделните рецептори, свързани с него, са толкова значими, че лекарите използват знанията за тях - лекарства, влияещи на норадренергичната система, се използват при лечението както на хипертония, така и на депресия.

Норадреналин(известен също катонорепинефрин ) в човешкото тяло е основно един от основните невротрансмитери в нервната система, това съединение - секретиран преди надбъбречните жлези - също играе роля в организма като един от хормоните. Името на тази молекула идва от надбъбречните жлези - думата норепинефрин идва от латинския термин, който може да се преведе като "около бъбреците".

Норадреналинът може да се намери в структурите на централната нервна система, където се секретира от т.нар. норадренергични неврони. Този невротрансмитер обаче играе важна роля и в самата автономна система – освен адреналина, норепинефринът е основният невротрансмитер в симпатиковата нервна система.

Норадреналин: химична структура и синтез

Норепинефринът е класифициран като един от катехоламините (моноамини). Образува се в сложен цикъл от промени, в който първичен субстрат е аминокиселината тирозин. Първият продукт, създаден в сложния синтез на норепинефрин, е L-DOPA. Това съединение от своя страна произвежда допамин, който - в реакция, катализирана от ензима допамин β-хидроксилаза - се трансформира в норепинефрин.

Норадреналин: ефектите зависят от вида на стимулираните рецептори

Не може да се каже, че норепинефринът винаги действа по същия начин. Е, ефектите от стимулирането на клетките с норепинефрин са тясно зависими от точния норадренергичен рецептор, с който веществото се свързва. Има поне пет норадренергични рецептора и това са следните рецептори:

• α1: рецептори, намиращи се главно в гладките мускули, чието активиране води до свиване на този тип мускулни клетки,
• α2: пресинаптични рецептори (разположени напресинаптичният край на синапса, т.е. този, който освобождава невротрансмитери към синаптичната цепнатина), в който прикрепването на норадреналин към тях води до инхибиране на по-нататъшното освобождаване на норадреналин или други невротрансмитери от даден пресинаптичен край,
• β1: основното място, където се намират тези рецептори, са клетките на сърдечния мускул, стимулирайки ги, наред с други, за увеличаване на сърдечната честота, но също и за увеличаване на контрактилитета на кардиомиоцитите,
• β2: рецептор, присъстващ в гладкомускулните клетки в бронхите, стомашно-чревния тракт или в кръвоносните съдове, стимулирането на тези рецептори води до мускулна релаксация; стимулирането на β2 рецепторите също води до активиране на ензима гликоген фосфорилаза, което води до появата на гликогенолиза,
• β3: вид норадренергични рецептори, намиращи се главно в клетките на мастната тъкан, тяхното стимулиране от норадреналин води до липолиза (т.е. разграждане на мастната тъкан).

Норадреналин: действие на норепинефрин в нервната система

Като цяло, норепинефринът - точно като адреналина - може да се третира като едно от основните вещества, които мобилизират тялото да бъде готово и го прави готов да поеме различни предизвикателства. Въпреки това, функциите на норепинефрина в структурите на нервната система са различни, отколкото в други органи на човешкото тяло.

В централната нервна система най-големите клъстери от адренергични неврони (нервните клетки, които произвеждат норепинефрин) се намират в синкавата област на моста в мозъка. Тези неврони обаче насочват своите нервни окончания (аксони) към множество области на нервната система, където са разположени адренергичните рецептори – комбинацията на норепинефрин с тези рецептори води до появата на ефектите на този невротрансмитер. От синкавото място аксоните се насочват към такива структури като например таламуса, амигдалата или хипоталамуса, краищата на адренергичните неврони също са насочени към мозъчната кора, стриатума или центровете в гръбначния мозък.

Ефектите на норепинефрина върху нервната система са поне няколко, най-важните са ефектът на това вещество върху:

• повишаване на вниманието и бдителността,
• подобряване на процесите на запомняне на нова информация, но също така насърчаване на припомнянето на по-рано запомнена информация,
• подобряване на способностите за концентрация.

Норадреналин: действие върху отделните органина организма

Реакциите, които възникват в тялото под въздействието на норепинефрин, са основно отражение на функцията на симпатиковата нервна система, тоест частта от автономната нервна система, натоварена да мобилизира тялото и да го подготви. да се биеш или да бягаш. Сред различните явления, които се появяват поради стимулиране на органите от норадреналин, могат да се споменат следните:

• повишаване на кръвното налягане (чрез свиване на кръвоносните съдове),
• повишаване на глюкозата в кръвта (това се случва по няколко различни механизма, повишаването на кръвната захар се дължи на гореспоменатата повишена активност на гликоген фосфорилазата, но също и поради факта, че панкреасът увеличава секрецията на глюкагон под влияние на норадреналин) ,
• разширяване на зениците,
• увеличаване на освобождаването на ренин от бъбреците, както и задържане на натрий в тялото,
• увеличаване на разграждането на мастната тъкан,
• забавяне на перисталтиката в храносмилателния тракт и намаляване на кръвоснабдяването на структурите, участващи в храносмилането на храната (преразпределението на кръвта в този случай има за цел да я прехвърли дори към мускулите, сърцето или мозъка - т.е. онези структури, които са най-важни в случай на необходимост от мобилизиране на тялото за действие).

Норадреналин: употребата на норепинефрин и ефектът върху адренергичните рецептори в медицината

Самият норадреналин понякога се използва като лекарство, той е показан главно при животозастрашаващи състояния. Основната индикация за приложение на норепинефрин е септичният шок. В тази единица, в резултат на генерализираната вазодилатация, кръвното налягане спада и следователно прилагането на норадреналин на пациента (който все пак свива артериалните стени) причинява повишаване на кръвното налягане.

При лечението на различни заболявания медицината използва не само самия норепинефрин, но и препарати, които въздействат на норадренергичните рецептори. Примерите включват:

• препарати от бета-миметичната група: тези лекарства (като салбутамол или фенотерол) се използват, inter alia, в при пациенти с астма и употребата им - чрез отпускане на мускулните клетки в дихателните пътища - води до бронходилатация,
• средства от групата на бета-блокерите (напр. метопролол, бисопролол): блокерите на бета-адренергичните рецептори се използват, наред с други, при при пациенти с артериална хипертония, но също и при пациенти със сърдечни аритмии (напр. предсърдно мъждене),
• лекарства от групата на алфа-блокерите (напр. доксазозин):Тези средства се използват, подобно на бета-блокерите, при лечението на хипертония, но също и при пациенти с хиперплазия на простатата,
• препарати от групата на алфа-агонистите: лекарства, стимулиращи α2-адренергичните рецептори (т.е. тези рецептори, чието стимулиране води до намаляване на освобождаването на норепинефрин от нервните клетки) могат да се използват при лечението на хипертония - пример за такова лекарство е метилдопа, което е едно от основните антихипертензивни лекарства, използвани при бременни пациенти.

Препаратите, влияещи върху норадренергичното предаване в нервната система, също играят важна роля в психиатрията. Пример за употребата на тези лекарства е лечението на депресия - при пациенти, страдащи от това заболяване, се използват например SNRI лекарства (инхибитори на обратното захващане на серотонин и норадреналин). Препарати, повишаващи освобождаването на норепинефрин (като например производни на амфетамина или метилфенидат) понякога се използват в случай на ADHD, при който дефицитът на концентрация и внимание теоретично може да бъде свързан с дефицит на норадреналин в структурите на централната нервна система.

За автораЛък. Томаш НецкиЗавършил медицинския факултет на Медицинския университет в Познан. Почитател на полското море (най-охотно се разхожда по бреговете му със слушалки в ушите), котки и книги. В работата с пациенти той се фокусира върху това винаги да ги изслушва и да отделя толкова време, колкото им е необходимо.

Прочетете повече статии от този автор