Професионалната терапия е форма на рехабилитация на хора с увреждания, която включва участие в работилници по изкуство, движение и интеграция. Целта му е да повиши мануалните, интелектуалните и физическите умения на пациента. Участието в трудова терапия е от голямо значение за психиката на хората с дисфункции – позволява ви да забравите за собствените си ограничения, развива чувствителност, изгражда самочувствие и се адаптира към живота в обществото.

Професионалната терапияпомага на хората с физически и интелектуални увреждания да функционират по-добре в социалния, професионалния и ежедневния живот. Включва различни видове дейности, най-често от художествен и физически характер. Те се провеждат в специални лаборатории към болници, старчески домове, рехабилитационни центрове, центрове за инвалиди, хора с психични, двигателни и социални проблеми. Те могат да се провеждат само от обучени терапевти, които определят графика на дейностите, наблюдават тяхната организация и насърчават пациентите да предприемат дейности, предписани от лекаря. Видът на работилниците се избира индивидуално в зависимост от степента на дисфункция на лицето с увреждания.

Предимства от участието в трудова терапия

  • увеличаване на независимостта (например по-ефективно изпълнение на ежедневните дейности като лична хигиена, обличане, приготвяне на храна и др.);
  • подготовка за професионална работа;
  • подобряване на физическото състояние (включително ръчно и координационно подобрение);
  • облекчаване на нервното напрежение;
  • отвличане на вниманието на пациента от болестта и свързаните с нея проблеми;
  • развитие на интереси, страсти;
  • подобряване на междуличностните умения.

Видове трудова терапия

Основните видове трудова терапия са:

  • ерготерапия - терапия чрез работа, включва извършване на ръчни дейности (например рисуване, дърворезба, тъкане, шиене, ракита, градинарство);
  • арт терапия - терапия чрез широко разбрано изкуство - музика, книги, театър, танци;
  • естетотерапия - терапия чрез контакт с красива среда и предмети (например ходене в музей, разходка в гората, разходкакрай морето);
  • кинезиотерапия - терапия чрез движение (например гимнастика, отборни игри, танци и ходене);
  • социална терапия - терапия чрез игри и игри с други участници и дейности, насочени към развиване на междуличностни умения;
  • релакс класове - терапия с помощта на техники за релаксация. Целта му е да намали нервното напрежение, да облекчи симптомите на стрес, депресия и да премахне тревожността.

Примерни семинари по трудова терапия

Като част от ерготерапията се организират работилници в различни области на изкуството, спорта и интеграционните дейности. Примерите включват:

  • художествени занаятчийски работилници - учениците използват различни техники (тъкане, декупаж, оригами, бродерия, бижута), за да създават свои собствени произведения на изкуството, които след това се показват в ателието. По този начин те развиват своите ръчни умения, учат се на прецизност, търпение и се успокояват;
  • художествени работилници - участниците рисуват и рисуват, усъвършенствайки своята работилница и се научавайки да изразяват емоции чрез изкуство;
  • театрални работилници - учениците подготвят собствено театрално представление. Чрез ролева игра те стават чувствителни към чувствата на другите и по-добре се справят със задачи на сътрудничество;
  • поетични работилници - състоящи се в четене на поезия, рецитиране в присъствието на други членове на групата, както и самостоятелно писане на стихотворения;
  • семинари за интеграция - участниците прекарват времето си заедно в игра, забавление и обсъждане. Това служи за укрепване на връзките между учениците, развиване на комуникационни умения и ги прави по-чувствителни към емоциите и нуждите на другите.

Роля на професионален терапевт

Успешният ход на семинарите зависи в най-голяма степен от уменията на терапевта – дали той е в състояние да създаде приятелска, съпричастна атмосфера, в която всеки човек с увреждания ще се чувства добре. Водещият трябва да насърчава участниците да предприемат определени дейности, но в никакъв случай не трябва да ги принуждава да правят нещо. По същия начин, той не бива да разделя своите обвинения на по-лоши и по-добри или да хвали само избрани хора. Важно е всеки пациент да бъде еднакво подкрепящ, разбиращ и да създава безопасни условия за работа и интеграция.

Категория:

Психология