Винаги ли е необходимо съгласието на пациента или има ситуации, при които правото на пациента да решава относно своето здраве е спряно? „Благополучието на болните е най-висшият закон” – в съвременния свят тази максима придоби по-широк смисъл, защото в днешно време лекарят трябва да уважава правото на пациента да решава за своето здраве.

Съгласието на пациента за процедурата или операциятаспоред полското законодателство е необходимо, за да може лекарят да предприеме действия. В нашата Конституция (чл. 41, раздел 1) можете да прочетете, че „на всеки се гарантира лична неприкосновеност и свобода“.

Извършването на медицинско лечение без съгласието на пациента или неговия законен настойник е наказуемо престъпление, което може да бъде преследвано по чл. 192 от Наказателния кодекс.

Медицинският етичен кодекс (чл. 15) гласи, че „диагностичните, лечебните и превантивните процедури изискват съгласието на пациента. Ако пациентът не е в състояние да даде информирано съгласие, то трябва да бъде изразено от неговия законен представител или лицето, което действително се грижи за пациента“. Друг важен документ е Конвенцията за защита на правата на човека и достойнството на човешкото същество във връзка с приложенията на биологията и медицината, в която (чл. 5, общи разпоредби) четем: „Не може да се извърши медицинска интервенция без свободно и информирано съгласие на субекта. засегнатото лице ще получи подходяща информация за целта и естеството на интервенцията, както и нейните последици и рискове. Заинтересованото лице може свободно да оттегли съгласието си по всяко време. "

Кога е валидно съгласието на пациента за процедурата?

Съгласно закона, който е в сила в Полша, съгласието за лечение ще бъде правно обвързващо само ако е дадено преди операцията или се предоставя друга медицинска услуга с по-висок риск. Изразяването на съгласие след процедурата (т.нар. последващо съгласие) няма юридическа сила. За да може съгласието да бъде уважено и считано за законно, то трябва да бъде изразено от лице, упълномощено да го даде. Даването на съгласие трябва да е резултат от свободното решение на заинтересованото лице, което знае и разбира какво решава и какви могат да бъдат последствията от процедурата. Освен това съгласието трябва да бъде дадено във формата, предписана от закона.

Съгласие на пациента: специални случаи

Ако имате търпениее непълнолетен (под 18 години) или не е в състояние да изрази съгласие (например е в безсъзнание), то може да бъде изразено от негово име от законни представители на пациента, т.е. родители, настойници, пробационен служител или съд по настойничество. Когато лице под 16 години откаже да даде съгласието си за лечение, но то е изразено от законните настойници, лекарят е длъжен да окаже помощ. Ако пациентът е над 16 години, се прилага т.нар двойно съгласие - освен съгласието на родителя, заинтересованото лице трябва да го изрази лично. В ситуация, в която той отказва и настойниците на непълнолетния се съгласяват с лечението, е необходимо решение на съда по настойничеството. В случай на недееспособни, психично болни или умствено увредени лица, в допълнение към съгласието на техните законни настойници за извършване на медицински дейности, може да се изисква и съгласието на съда.

Важно

Съгласие на пациента: устно или писмено?

В това отношение законът позволява няколко решения. В повечето болници пациентите подписват специални формуляри. Но в критични ситуации, когато не е възможно да се подпише такъв документ, пациентът може да даде съгласието си за лечението устно или чрез поведение, което не предизвиква съмнения, че е съгласен с предложеното лечение. Въпреки това, в името на собствената си безопасност, лекарят трябва да получи съгласието на пациента преди извършване на операция или диагностициране на пациента с инвазивен метод. Това означава, че пациентът трябва да подпише документ, който описва вида на операцията и произтичащите от това рискове или усложнения. Ако пациентът не може да подпише, документът трябва да съдържа подписите на свидетели - хора, потвърждаващи волята му - и описание на ситуацията, която направи невъзможно подписването на документа.

Съгласието на пациента трябва да бъде информирано

Съгласието да се подложи на операция или лекарствена терапия със сериозни странични ефекти трябва да бъде напълно информирано. Освен това невъзражението на пациента не може да се разбира от правна гледна точка като съгласие, тъй като съгласието трябва да е свързано с конкретна медицинска дейност. Освен това получаването на съгласие от пациента за лечение, което той подписва при постъпване в болницата, не е равносилно на съгласие например за операция. За информирано съгласие се счита съгласието, подписано от пациента, след като е прочел какво решава, кой метод на лечение ще се използва, какви са рисковете и последствията и възможните усложнения при провеждане на конкретна процедура. Информацията за процедурата трябва да бъде представена на разбираем език (не е задължително да съдържа медицински подробности) и адаптирана към интелектуалното ниво на пациента. ако не стане,полученото от лекаря съгласие може в бъдеще (ако пациентът страда от здравословно увреждане) да се счита за необяснимо съгласие. Това означава, че в светлината на закона, лекарят е извършил процедурата без съгласието на пациента, за което той или тя подлежи на наказателно преследване.

Различно е, когато по време на операция или друг вид лечение възникнат непредвидени обстоятелства, които, ако не се вземат предвид, могат да застрашат живота или здравето на пациента. В името на своето благополучие лекарят може - без официалното съгласие на пациента - да разшири обхвата на операцията или да включи допълнителни диагностични изследвания. Но той трябва да консултира своето решение с друг специалист в същата област. Информацията за промяната в обхвата на операцията се записва в медицинската документация. Лекарят също трябва да информира пациента или неговите законни настойници за това, но ако е било възможно да се предвиди необходимостта от неговото удължаване преди процедурата и лекарят не е информирал пациента за това, той може да носи отговорност за извършването на процедура без съгласието на заинтересованото лице.

Съгласие на пациента, когато животът е застрашен Без официално съгласие, лекарят може да предостави на пациента медицинска помощ, да го подложи на тестове само когато той или тя се нуждае от незабавна помощ поради здравословното му състояние и поради напр. загуба на съзнание поради възраст дали несъгласието със законните настойници не може да получи съответното съгласие. Когато животът на пациента е в опасност, лекарят може да започне лечение (например извършване на операция, диагностични тестове) без риск от наказателна отговорност.

Съгласие за операция не се изисква и когато се чака, т.е. забавянето на лечението може да застраши живота на пациента. Обстоятелствата на такива събития трябва да бъдат записани в медицинските досиета. След процедурата или операцията лекарят трябва да уведоми законните настойници на пациента или съда по настойничество за извършените процедури или тестове.

месечен "Zdrowie"

Категория:

Комплект за пациента